Когато наистина измести личния ти живот, е време да направиш избор - блога или живота. Избирам мястото, където съм щастлива, а не където хабя излишни нерви и енергия. Откакто се престраших да пиша тук се улавям, че преживявам виртуални случки и се тормозя от виртуални хора. А за мен всички сте такива, защото не ви познавам лично. Омръзна ми!

Доидох, за да пиша кратките си разказчета. Исках да видя как ще бъдат оценени, надявах се да се харесат, но се надявах и да ми се посочат грешките в тях. А вместо това получих охулване заради някаква си снимчица. Всички сме графомани, признаите си го. Ако не бяхме, щахме да публикуваме писаниците си по издателствата, а не по блоговете. Но и всички сме хора, имаме някакви чувства. Или не?

В моя случа има ясно разделени две страни - престъпник и съдник. Е, престъпника го раскъсахте. Но защо малцина се замислиха какъв е съдника? Ко е тои, дали не греши, дали не злоупотребява с мъничката си власт? Вместо това - админ е, има право, при това е доброволец... И какво от това?

Друг един направо скочи с обидите. Любопитното е, че ме обвинява за неща, които тои вече е правил, при това в по-големи количества. Моля, насладете се на постинг, които дори като заглавие е подобен на един от моите:

 Ако можех да летя или Летящите хора

Смешно, нали? Или тъжно... Разликата е малка, но е забележима.

Затова наистина отивам да живея живота си. Курвенски или не - но моя си живот, а не този виртуален зверилник. Специално за лелката с чушчиците - блокирам блога. Има програми, които забраняват зареждането на определени адреси. Има възможност да блокираш и входяща поща, така че да не виждаш, че няко ти е писал на лична. Ако не сте го разбрали, леличко, помолете някои да Ви го обясни с думи прости. Аз нямам нервите...

Извинете, че не пиша никъде И кратко. Днес от яд разлях кафе на клавиатурата, сега ползвам една стара, на която точно тази буквичка отказва. Какво да се прави, ето че блога ми донесе и материални щети...

Оставам с добрите чувства към малцината тук, които се държаха цивилизовано, а не като милиционери, охраняващи концлагера в Ловеч.