Този пост е едно мое философско виждане за влиянието на Църквата и Религията в нашия живот. Този пост не се опитва да проповядва или лансира дадена религия, а да обясни част от поведението на обществото и Църквата като институция. 

За целите на тази статия под "Църква" ще разбираме религиозна институция, без оглед на това дали институцията е ислямска, юдейска, будистка и прочие.
От друга страна, зад изложа мисълта си, следва да дам обяснения на термина религия:
1. Това може да е начин на живот
2. Друго значение на термина е: "поклонение на човека пред висши сили, вярвайки в тяхното съществуване, като взаимодействието им с тях е по пътя на молитвата, жертвоприношението и други форми на култа"
3. Система на символи, морални правила, обряди и дейности, изхождащи от представата за обществения ред

Първообраз на Църквата е племенния шаман, човекът, който е извършвал връзката между членовете на племето и невидимите висши сили. Кой е бил шаманът? В условията на кризи в племето е бил необходим човек, който да се застъпва пред висшите сили, и да извършва жертвоприношения и поклонения в името на спасението на племето. Този някой е бил най-възрастния член на племето. Поради щото той е и най-мъдър.
Следва появата на жреческата каста, която в редица древни държави е доста влиятелна.
Докато се появява днешната форма на Църквата, най-добре изразени белези на институционалност на Църквата има в Римокатолическата Църква, и някои църкви от типа на Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни (т.нар мормони). Всяка институция върви със своите бюрократични правила и колкото по-силно са изразени бюрократичните правила, толкова по-силен е институционалния характер на Институцията. Тук под бюрокрация нямаме пред вид "тежки процедури", а наличието на много голям спектър от видове области, върху които съответната администрация може да влияе. Ватикан например има собствена банка, има мкар и сомволична собствена войска, има и собствени учени, които изследват дадени явления от обективната действителност и пр.
Ако разглеждаме Църквата като регулатор на нашия живот - правило, което е валидно в редица страни и днес (например теократичните монархии в ислямския свят), то тогава Църквата се отъждествява с държавата и управлението протича под формата на страха от Бога/Боговете.
Ако размишляваме върху Църквата като институт, който е връзката ни с висшите сили, то определено отиваме в ситуацията на древния строй, при който без Църквата за нас няма спасение. Застраховката за това се вижда от редица проповядвания на религиозните институти - единствената истинска църква; "Там, където са се събрали мнозина в Моето Име, там съм и Аз" и пр. В този си смисъл, Църквата преследва единствената си изконна цел - спасението на човешкия род от пагубна духовна смърт.
Църковната институция обаче е част от обществото, поради, което тя, използвайки своята система от символи, обряди, тайнства и прочие може да влияе на обществото.
А икономиката е израз на обществото, тъй като икономиката като наука изследва взаимоотношенията между хората и тяхното поведение в дадени ситуации и параметри.
Влиянието на Църквата върху обществото може да бъде от всякакво естество, в следващия пример искам да покажа следната разлика между папоцезаризма и цезаропапизма.
Цезаропапизмът изисква Църквата да се подчинява на Държавата, т.е. водещото е светската, а не духовната власт/Православието е типичния пример за това/
Папоцезаризмът е доктрина, която поставя духовната власт над светската, и по този начин, чрез нея Църквите, които са я приели, успяват да акумулират огромна власт в ръцете си.
Пример за такива Църкви са: Римокатолическата в по-тесен смисъл, и Ислямът в по-широк смисъл.
По време на Втората световна Война се наблюдава разделение на света на Капиталистически и Комунистически, появява се т.нар . желязна завеса.
В страните от СИВ, в които Църквата по правило е възприела Цезаропапизмът подчинението на същата е изключително лесно. Загърбват се редица морални норми на поведение, тъй като липсва инструментът: "Страх от Бога".
Подчинението на Църквата в страни, като Унгария, Полша, Чехословакия, Словения и пр. е изключително трудно. На практика то не може да се осъществи, поради фактът, че Централата на Църквата е извън териториите, в които властва комунизма.
От друга страна, православието спира да изисква от миряните извършването на тайнствата - напр. изповедта. В Рим обаче осъзнават, че изповедта е мощен инструмент за влияние върху масите, ето защо традиционалистите католици в Полша, Чехословакия и т.н. продължавата, въпреки Държавата да се изповядват, кръщават и бракосъчетават в Църквата.
Идеята на изповедта е изключително добра, стига с нея да не се злоупотребява, именно с нея, хората държат в себе си страха от "това, което ще изповядам". Ако съм сторил лоши неща ще трябва да ги изповядам пред падрето (представителя на Бог). Ако извършвахме изповедта сами пред Бог, а не пред свещеник, щеше да ни е значително по-лесно. Но благодарение на Фойдиското твърдение за наличието на "Суперего", успяваме да си обясним значението на падрето по време на изповедта.
В резултат на ролята на изповедта, ние забелязваме, че деградацията на основни човешки ценности, като напр. : лъжа и кражба е значително в по-малка степен в посткомунистическите римокатолически страни, отколкото в посткомунистическите източноправославни страни.
Ролята на Църквата може да бъде позитивна в запазването на човешкия, хуманен образ на общетвото ни, стига самата Църква да не е проядена отвътре от нечовешки и нехуманни действия (или поне техния размер да е относително малък).
Ролята, която тази институция ще има в нашето общество, зависи най-вече от нас, самите.