Топлофикация София все още не е обявила кога ще пусне парното в София, въпреки, че Пловдив - градът, който е много по-топъл от София вече обяви, че ще стартира отоплителния сезон от понеделник, 7.11.2022 г. Пускането на парното е нещо като индикатор кога да се сменят гумите и колата да се преобуе със зимни галошки. 
От 15-ти ноември карането на автомобил с гуми със "зимни характеристики", както е формулировката в закона, е задължително. Това ще рече, че може да карате и с летни гуми, но грайферът им трябва да е поне 4 мм. Шофирането с летни гуми обаче е начинание, което може да се окаже опасно. Смеските в гумите имат различно поведение при различни температури, което оказва влияние на тяхната способност да имат сцепление с пътя и най-вече при спиране. Няма да забравя как 2008-ма отидох да си купя едни евтини ботуши от магазинчетата около Женски пазар. 20 лв, какво му плащаш? Но обувките се оказаха с куп изненади - освен, че пропускаха вода и киша, техният грайфер на студено ставаше като пластмаса - твърд и с усилено хлъзгане. Хвърлих ги веднага. А сега си представете да карате автомобил, който тежи минимум 1.3 тона и да трябва да се справи с нелеката задача да спре, за да спаси нечий живот. Кое избирате? Ясно е, трябва да се заложи на правилна гума. Дори и да е южнокорейска, поне е зимна гума.
Инфлацията в страната ни обаче направи и смяната на гумите нелека задача. За 17 цолови гуми, каквито носи моята Toyota RAV4 цената при гумаджиите вече е 80 лв. Само преди година и половина цената беше 60 лв. Цените на гумите не искам да коментирам - още ми тежи, че моят Recreation Activity Vehicle има само нови зимни гуми, но не и летни, тъй като цените им са около 180 лв на гума и продължават да се вдигат. Затова още карам с летни гуми, които не си знаят патилата, понапукали са се като кожата на кубински дядо с пура, но държат положението. А надеждата, че ще успея да ги сменя "догодина, напролет" не умира вече втора година. Поради спецификите на родните пътища, тези летни гуми вече не са и еднакви, а е един сбирток от различни марки и години на производство. В съзнанието ми изплува Игор, икономът от книгите на Тери Пратчет, който е съшит от каквото е останало от вече починалите роднини - крак, ръка, ухо...

Та реших да сменя гумите по-евтинко. Да остане някой лев и за кило домати, тъй като режимът продължава. 

Отидох при един квартален гумаджия, без марка, без фирма, без слоган и ... абе нищо, един трафопост в Люлин. Петък бях отпуск и към 9.20 с мисълта, че адски закъснявам спирам пред трафа. Няма никой. Една гарга изучаваше солфеж наоколо и ми пълнеше душата. После друга се присъедини и станаха дует, после трио и нещата вече вървяха към квартет. Омръзна ми да ги слушам и си пуснах радио. Там пък казаха, че нещата не вървят на добре и го спрях. Зачетох се в Дневник, където проследих анализа на Британското бюро за военни анализи, които ми разказаха какви руини ползват руснаците на фронта и ето, че стана 10.15 часа. Цъфна гумаджията! Една част от мен забрави и за гарги и за лошите новини. Друга част почесваща банкнотите в джоба, предвидени за целта на упражнението.
Майсторът почна да се суети, а в този момент дойде и негов приятел с едно избушено фолксвагенче. Помислих, че си води първи клиент и окото ми почна да трепери. С кървясали очи наблюдавах случващото се - гумаджията вади табло надписано с горе-долу красив почерк ценоразпис от който разбирам, че поне 80 лв ще трябва да се бръкна за щастието да карам джип. На таман две места беше написано, дори подчертано, че алуминиевите джанти имат по-скъп баланс. В едно каренце беше написано, че носенето на гуми се плаща по 2 лв бройката. Имаше и едно сърчице в горния десен ъгъл.
"Пууу, офца мръсна, не се научи да не спираш тук!" - Първия ми досег със субекта, който гледаше лошо едно малко субаро, паркирало пред трафопоста. Усмихнах се разбиращо, чудейки се дали "офцата" не е някоя прекрасна девойка, която се бори с трудностите на живота като мен. Освен изпъналата се лежерно жаба, поставена на таблото, друго в интериора на колицата не даваше представа за индивидуалността на собственичката.
"Майсторът" пусна компресора, извади пнемватичния винтоверт, изплю се до предна лява гума и кръстоса ръце на Ф. - Няма да ти вадя гумите от багажника, ей! 
Тук не знам защо реших да стана лош. Е, разбира се, по моему, така. Също разбрах, че онзи с бричката не ме е прередил. Зарадвах се.
- Сега го казвате, сега го разбирам. Вадя ги - изцвилих с леко треперлив гласец. Даже аз се учудих. В съзнанието ми изникнаха лозунги за различните, толерантността и други подобни. 
ДВА ЧАСА отне свалянето на старите галоши, монтирането на новите. С известни забежки към бричката, която беше дошла заедно с него - оправяха нещо по чистачките му. Не движиха в синхрон, та в употреба влезе WD40 и една дузина псувни по адрес на същите.
Докато колата ми беше килната на една страна разгледах накладки, маркучи, спирачни апарати, с умислен поглед проследих пътя на рейката, бучнах с пръст един изгнил и разкъсал се маншон на амортисьор, почесах се и си казах - няма да стоя диван чапраз, я! И извадих един апликатор за гумени уплътнения и почнах да нанасям по гумените уплътнения на вратите, за да не залепват зимата, а и лятоска. Това привлече вниманието на дясностоящия чинно чакащ, който попита какво е това. Вакса, рекох му. Като свърших страната, която беше вдигната му я дадох да си намаже неговите. Човекът беше много щастлив и старателно обмаза всички гумени уплътнения. Зарече се да си купи такъв апликатор още днес.
Майсторът отпусна крокодилите от едната страна и ги сложи на другата. В този момент апликирах уплътненията от страната, която не бях обработил. В този момент се появи младеж, който посочи равката и каза:
- Равка! Доволен ли си? Мисля да взема такава, чакам да ми я докарат.
Милият, не беше очаквал вероятно да го залея с оплаквания, но хубавото е, че понякога се усещам и точно тогава сам се спрях. Но той гледаше остро и не беше разколебан. А аз и нямах такова желание, де. Довърших с думите - Поне като направих двигателя, сега ще си я карам без притеснения. Че дори да я бях продал, кой знае какъв таралясник пак ще взема.
В този момент, когато часовникът вече показваше 12 часа и стомахът ми вече даваше сигнали, че желае неистово шопска салата със сирене (Така съм го свикнал, такива са му желанията. Не че няма да откаже и тройка кебапчета с гарнитура, де) и ето, че дойде заветния момент в който майсторът обяви, че е готов. Сложи старите напукани гуми в найлоните, които приютяваха досега зимните гуми, докато му асистирах и посочи таблото с ценоразписа. Шейсет и осем лева - вика, а очите му строги, не играят. Вадя 70. "Ох, 2 лева, нямам да ти върна!". Махам с ръка и се качвам. Вече достатъчно мръсен, но и щастлив, че равката вече е преобута, а и цената някак магично падна с десет лева спрямо обявеното на таблото. Махам и на новите дружки и потеглям с мръсна газ към Люлин 9, където ме чака нелеката задача да пренеса гумите в прашното мазе. И тая задача не е лека, тъй като някой предвидлив съсед си е складирал дръвца в общите части и се налага да се минава на пръсти като балерина и да се прибира корема на завоите, което с гума в ръце си е предизвикателство.
Та, това е. Джипката вече е със зимни гуми. Готова да качва хребети, да гази кал, да се движи уверено по сняг и да ми служи, мъркайки "вдишвайки" все по-скъпите дизелови пари.