За Ницше много хора живеят сякаш човешкият

Живот е нещо чудесно,а най-прекрасният плод на това горчиво растение е да знаеш,че преди време други хора са изживели,горди и силни,живота си,

някои дълбокомислено,други в страдание и отзивчивост,но всички те са завещали една поука ,,най-добре живее онзи който не обръща внимание на живота”.Според Нишце,докато обикновеният човек гледа мрачно,сериозно и страстно на отредения му кратък период от време,онези са знаели как да изминат с олимпийски смях или поне с възвишена  насмешка пътя си към безсмъртието и монументалната история.Често слизат с ирония към гроба- какво имало да се погребва!Ф.Ницше е убеден,че единствено това,което винаги ги е гнетяло,са нечистите останки на суета и животинските нагони,обречени сега на забвение,след като отдавна са били предмет на презрението им.