Здравейте блог-чета,
снощи имах интересно преживяване и бързам да го споделя с вас. И без друго отдавна не съм се появявала в „публичното пространство” – да не ме забравите, де. Не се осмелявам да пиша по-често тук, тъй като съм може би не на мястото си. В сайта преобладават млади хора, а аз съм вече далеч от тази възраст. Но понеже работата ми като учител е такава, че се движа предимно сред младежи, несъзнателно търся такива общности.
Та за снощи… Реших да приема поканата на една колежка и да присъствам на среща-разговор с известния траколог – проф. Иван Маразов на тема: ”Траките и виното”. Събитието е включено като проява в рамките на Винените празници в Поморие и се организира от Историческия музей в града ни. Нямам много допирни точки с виното и траките, но вечерта ми беше неангажирана и се насочих към хотел „Поморие”, където щеше да се състои срещата. Надявах се да намеря там познати, за да запълня с полезни разговори свободното си време.
Зала „Калиопа” след 20 и повече години експлоатация вече не е така величествена както преди години, когато за първи път посетих града като кандидат-булка. Посетителите бяха малко, но ревностни любители на поморийската история. Дори имаше и чужденци, и млади хора…Лекцията, която изнесе проф. Маразов, беше интересна и вълнуваща, не само за мене.Винаги съм се възхищавала от преподаватели, които не четат лекциите си и с приказките си завладяват публиката. Защо ли аз не мога да бъда като тях! (когато изнасям нов урок например, учениците да ме слушат с интерес.)
Съжалявам, че не взех фотоапарата. Но един съсед-студент направи доста щраквания с апарата си, ще му поискам готова снимка.
Няма да ви описвам съдържанието на лекцията – тя е само за слушане и гледане. Лекцията беше подкрепена с презентация на снимков материал. Винаги ме радва факта, когато някой лектор ползва съвременни технологии в подкрепа на казаното. А тази вечер имаше и лаптоп, и проектор. Съседът ми по маса, смятайки ме за компютърен специалист, ме попита дали някога лаптопите ще изместят настолните компютри? Вълнуваше се от това, как ще се прави връзката с Интернет. На моя кратък отговор:”Безжично.”, получих недоумяващ поглед.
Най-неочакваният завършек на вечерта обаче тепърва предстоеше – дегустация на поморийски вина!!! Никога до сега не съм присъствала на подобно събитие и ми беше много интересно. Пред нас застана една млада жена с чаша в ръка и показвайки ни какво да правим с нея, обясняваше целта на мероприятието – естествено рекламиране на поморийските вина. Въпреки, че живея повече от 30 години в този град, не се смятам за познавач на тази напитка. И след като дегустирахме три нови сорта поморийско вино, замаени и развеселени се разпиляхме в различни посоки.
Прибирайки се у дома, заварих една рота младежи в хола – приятели на сина ми. При възбудения приятно зачервен тен на лицето ми, проявиха интерес към моето занимание тази вечер (обикновено през лятото се връщах по-късно, след предаване на касата в чейндж-бюрото). Но тази работа вече отпадна. Странна реакция от страна на младите хора – не съжаляваха, че са пропуснали интересна лекция, дори и заради запиването след нея…