Живеех в самодоволно блаженство, че съм способен в работата си да кова нови термини, които да се поемат и да продължават да се употребяват след мен, да творя нови думи в ежедневната реч и да се лаская от доброто им приемане, докато не чух собственото си "произведение", употребено от друг!
- Чакай! - сепнах се. - Не каза ли току-що "ужаст"?
- Да!
- Ама и аз го употребявам! - Огледах се. Никой не се учуди.
- То си се използва. -  Поде друг.
Нещо в мен рухна. Бях убеден, че съм го измислил, че е идеосинкретично средство да се забавляваме сред тесен кръг приятели. Прилагаме умишлено неправилно чуждоезикови правила за комичен ефект. Вмъкваме неми букви, добавяме окончаващи съгласни, които не се четат в тази позиция, променяме мотивацията на думата с измислена и т.н. А ето, че това си е всеобща тенденция.

Чували ли сте го преди, това "ужаст" (аз даже го бях изкривил до "унджъст")?

На какви други такива неологизми (?) сте се натъквали напоследък?