Току-що гледах "С глава в стената" на CD. Филмът е просто убийствен. Тежък е за гледане, но много силен (особено за кино, правено не от голяма компания). Сега ме е хванала тежка депресия покрай него...

Ако намеря време, ще взема да му преведа субтитрите на български, наистина си заслужава да се гледа.

А като си помисля, че режисьорът е турчин... макар и живеещ в Германия, все пак... Абе защо най-доброто, което БГ е правила досега като кино е умерено бозавият "Писмо до Америка" (за "Мила от..." да не говорим, там освен колорит и бъзик друго май няма)? Толкова ли няма хора, които да има какво да кажат не само на тези от нас, които още сме тук? Защо южните ни съседи го умеят, а ние не?

Впрочем може пък да съм тенденциозен. На СФФ не можах да се насиля да отида да гледам "Георги и пеперудите", като имам пари, ще взема да му хвърля едно око, току-виж той става за гледане - знам ли?

Впрочем същото се отнася и за телевизията. Не, нямам намерението да коментирам "Star Academy", не смятам, че те заслужават въобще да им отделя от вниманието си. Поне в моя случай, аз се опитах да ги гледам за около половин час, след което с искрена досада смених канала. В интерес на истината, все пак резултатът им да задържат вниманието ми чак толкова време беше направо рекорд - когато беше "Пиг Брадър", смених канала на десетата минута ;)