"Ние сме изолирани от смъртта, предпазваме се от нея и не я възприемаме..."
...Не възприемаме самия труп..."
(Саймън Кричли, философ)
Това, което представя Кричли като негова теория за смъртта е истина само за онези като него, които благодарение на човешкия разум - смъртта не е страх.
Страх от смъртта имат хора, които ги е страх от самите тях - до това, че живеят и страхът за тяхния живот е голям, т.е. не познават своята Аз-история на собствената им психология.
Психологията има общо с размислите и теориите за смъртта...
Защо сме изолирани от смърта?
Понятието "изолиране" има широк спектър за разбиране. Както поясних в самото начало на темата: разбирането е индивидуално за единица човек.
Изолиране от какво? Изолиране от любов, приятели, чувства, социални контакти и всичко останало в негативни полюси...
Изолиране като процес е команда на човешкото съзнание, което във всеки един момент може да бъде активирано... Активирането се определя от социалния ареал, в който човек се развива като личностна единица, т.е. подава сигнал на съзнанието ни кога и по какъв повод да задейства процесът активиране на изолация за време, което не можем да плануваме.
Да се изолираме от смъртта е акт на егоцентризма, за това да бъдем живи...
Край на 2 част