сива празна стаЯ
мебели потЪнали вЪв мрак
ас ф ЪгЪлчето се стаЯвам
изтупвам любовта си от покрилиЯ Я прах
отварЯм си вратичка вЪв стаичка една
и пускам волна птичка да литне през нощта
отворЯм си прозорче вЪв моЯта душа
и пускам любовта си да литне без крила
откривам всички чувства надежди и мечти
и нощем се сЪбуждам облЯна вЪв сЪлзи
защо, душа, изгарЯш....
защо, сЪрце, туптиш....
не можеш ли тез чувства дЪлбоко да стаиш....
и ритЪмЪт си просто, ей така, да прекратиш...