Случвало ли ви се е да си казвате: „ В предишния ми живот сигурно съм бил/а...Клеопатра, Цезар, куче, котка или пържена рибка” или някой друг да ви го каже.

Съвсем наскоро, още докато си бях в България, една моя позната ми беше на гости от пусто любопитство под предлог, че иска да прочете някои от стихотворенията ми.

Преди време тя се самоосъществи на хартия и сега живее с мисълта, че е съвременна поетеса, а аз реших да се потопя в нета и да не се взимам много на сериозно, защото хартията не се използва само за писане и четене... Не че имам нещо против физиологичните нужди, но все пак не искам да експериментирам.

Та съвременната поетеса, чете що чете и реши, че иска да и’ дам моите неща на хартия да си ги била разгледала по-отблизо в къщи, понеже я заболяло глава да чете от нета. Е, аз пък за домашно ползване не давам нищо, така че и’ написах адреса на блога и я пратих да пасе трева.

Докато ми четеше неизчитаемите глупости насам и натам из всичките ми постове непркъснато ми повтаряше, че това не съм го писала аз, защото и’ звучи някак по мъжки и като не стигна до признание за копи/пействане от моя страна, заключи, че в предишния живот съм била мъж. Тогава ми стана смешно, защото колкото и да се гледам в огледалото нещо все не заприличвам на мъж, а и околните са сигурни, че в този живот съм жена. Но като се позамислих, си спомних, че преди много години една моя преподавателка на първата ни среща също каза, че поради начина ми на държане и говорене смята, че в предишния ми живот съм била аристократ от северна страна, т.е. мъж. Ха, сега де....

Има ли такова нещо като предишен живот и ако съм била мъж, аристократ, защо в тоя живот се родих точно жена в България, а не внучка на английската кралица? Щеше да е нещо като израстване, а аз съм дала пълен назад и съм се родила на кръстопътя на народите, е.ати кармичния избор.

А какво щеше да стане ако можех да съединя всичко, което някога съм била? Идва ми на ум „господар на света”. Изглежда ми се включи мегаломанията на пълна скорост. Но понеже в БГ-то има само един чистокръвен аристократ – „царя” – като го гледам не ми се иска да сме роднини, така че някак аристократизмът не ми пасва на съвременния образ. А какво щеше да стане, ако се бях родила мъж в БГ-то? Така като се замисля сигурно щях да съм посредствен строител, ако модернизирам малко аристократизма в тази светлина, можех да съм и посредствен архитект.

Бе, що си блъскам главицата с толкова сложни въпроси, като нищо не ми пречи да съм си посредствена миячка в емиграция, която за разнообразие прави пици и салати или чисти големи и мнооооооого скъпи риби? Щото то като се замисли човек не е чак толкова лошо да си е посредствен. То не може всички да сме гениални, я. Все някои трябва да измие паницата, след задължителното всекидневно плюскане на гениалните лапачи, колкото и да му е неприятно.