Според "Тълковен речник" (София: Наука и изкуство, 1973) "драка" е: "Трънлив храст. Като бягал из гората, дрехите му се изподрали от драките <...>"

Та "бягаше" покрай мен някаква песничка. "Аз не искам ти да гледаш назад <...> отиди при тия, намазани с грим" (или нещо подобно). Щото като музика няма какво да чуеш, щеш не щеш се заслушваш в текста. И кво? Текст, а? Той ше ми казва кво да гледам и къде да ходя!

"И мечтая <...> за отминали дни". Ма мен кво ме е грижа за кво мечтаеш! Що ми го казваш? Да не мислиш, че с тоя текст можеш да свалиш някое маце? С тоя текст можеш само да се самосъжаляваш.

Ми не, като се замислиш. Той, който си го написал, сигурно е много горд със себе си. Сигурно се мисли за голама работа. И то си е голяма работа - не е лесно да се орезилиш така.

Тъй де, не е луд, който изял зелника...

Абе, тия в радиото, дето ги пускат такива недоразумения, поне плащат ли им или доброволно се правят на... ?

Уф! То да бяха само набедените за песнички... С шербет да ги почерпиш. 

А, да. Вчера написах нещо по-интелектуално. Ама не се постна. Днес ще е тва. Сори!