Много се разписах днес.. А ми се спеше. Колата се отразява зле на съня.. мисля. След няколко часа ще трябва да ставам отново.. А, и тв-то спряло... Така и не съм му махнал таймера за изключване... Имам чувството, че много многоточия ще се проточат тук....

Чудех се веднъж - няма ли начин пост в блога ми да си остане скрит? Да не се появява на главната страница, под последни публикации?.. Верно, че ако хвана време, в което доста хора пишат, ще се задържи там сравнително кратко, но все пак..

И въобще мислех си веднъж за организацията тук.. Влизам отначало примерно, и гледам някакви публикации. ОК, но примерно търся даден автор. Ако му знам ника, пиша горе като урл bglog.net/blog/tyrsen_nick, но.. меко казано ми се струва странно да е така :) Може би има възможност, която не съм забелязал, но.. не знам. Ако има начин, /освен през "Търсене", последни коментари и другите подобни, от където може да се види блога на съответния човек/ моля някой да ми го покаже.

И все пак ми се спи.. Поздрав с Andy Hunter - Alive.. Лека песничка за почти 2 часа през нощта...

Много болка има.. Прекалено. Понякога се оглеждам наоколо и се чудя защо съм така и дали не бих искал да се променя.. Дали няма да се променя без да забележа? Да стана нешо, което самият аз да не харесвам. Казваха ми, че казармата много променяла хората - не забелязах... Поне за мен.. А и някои около мен.. си останаха същите. Може би зависи къде попадаш.. и дали има какво да ти се променя точно там...

Зациклих... От техното ще е.. Заслушвам се в ритъма, звуците... и ме разсейва.. Отнема ми вниманието. Особено както ми се спи, му е доста лесно. Случва ли ви се да забиете поглед в една точка и да изключите? Не от депресия, просто от умора.. Все едно за няколко секунди мозъкът блокира всичко докато се възстанови... Нещо като супер бърз сън.. с отворени очи... А колата определно пречи... в такива случаи, иначе си я харесвам. Черната отрова :)...

Ей затова искам да го няма това в последни публикации, защото пиша просто за да излезе.. Почивам си един вид.. :) Не да стане нещо осоено подходящо за четене...

"Човек не е остарял докато не се е отказал да мечтае".. Харесва ми.. И още едно ми харесва "Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел." - Албер Камю

Знам ли кои са приятелите ми? Тези, които могат да ми помогнат като ме изслушат, които се пробват да ме разсеят по някакъв начин?.. Които може би утре няма да ги има защото всеки си има свой път?... На които няма да се сърдя ако ме оставят защото знам, че всеки си има свои интереси, желания и.. просто е друг човек. Трудно ми е да сметна някой за приятел, да се доверя.. Разкривам се, но си оставам сам.. В повечето случаи...

Хе, започна песента за Усмивката.. "Ну а дружба начинается с ульибки. От ульибки станут всем тепле".. сори за руския ми, не е от най-силните ми езици :)

Веднъж се доверих.. Може би не успях да покажа на човека какво значи за мен той... Колко много значи! Или не ме познаваше достатъчно и не разбра колко ми струва да повярвам, че няма да ме предаде.. И го направи. Простих му... Както бих направил и на себе си. Обаче той продължи. И ми е ясно, че той също е друг човек.. С други нужди, желания, мисли, копнежи. А мислех, че сме едно....... бяхме едно....

Той също обича.. Има си своите кръстопътища, своите терзания... Виждам го. И го разбирам. Понякога предпочитам да не го разбирах.. Да можех да си затворя очите... Е, тогава нямаше да съм аз, но поне щях да бъда цял..

Понеже разкъсвано, малко по малко, сърцето умира.. Едно време имах една мисъл - щом нещо те боли, значи го има... Казвах го малко на шега. А колко от шегите ми са се сбъднали?..

Съвем заспах.. И "Шарената сянка" трудно ме събужда.. Тия дни слушам малко Skoda /преди се казваха Shkoda 105EL/ - група от.. не знам точно от къде, но главно ги свързвам с Търново и Г.О. Яки песнички.. Ако харесвате такъв стил /не го знам какъв е :) - реге-ска-джаз-...?/. Че имат в една песничка следното - "when the sky is beautiful, u realize you're not so small". Небето в живота ти... всичко преминава, знам... Ама трябва време.. или нещо друго... точните думи, на точния момент.. понякога повторени няколко пъти... колкото има нужда.. или просто да си изпишеш писането.. или нещо друго...