Спомен

Животът във света на тишината

те бе дарил с пленителна различност.

Когато думите звучаха механично,

с ръцете си вълшебно и с финес,

изпращаше ми “s.m.s.”

Не можех да проникна в твоя свят,

но се опитвах, като се взирах във очите ти.

Ти не издържаше и се разсмиваше,

а после се целувахме и си говорехме.

Аз още чувам твоя смях.

Във секса се опитваше да бъдеш сдържана,

Не знаеше, че сладките желания преливаха в гласа ти.

Опивах се от звуците на любовта

недосегаеми за цензурата на слуха.

За тези звуци аз не ти казах.

Веднъж допуснах неразумно да те нараня.

Веднага се презрях, посегнах лентата да върна.

Ти с плувнали очи към мене се обърна,

Погледна тъжно към студената безкрайност,

и в спомен се превърна.