Минаха  повече от 8 месеца от смяната на властта в България, но уви престъпността все така си процъфтява.
На 13 март 2009 г. бях принудена да подпиша  от 3-ма полицаи от 7 РПУ в София Предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР затова, че съм казала на съседката ни за кражбата на ток на стойност 80 лв. На етажа се обитаваха само двата апартамента. Нямаме нито печка, нито хладилник.В апартамента живеем аз и моята приятелка, която много често ходи при дъщеря си и аз съм сама по цели седмици. По цял ден сме на работа и употребата на ток е символична.Много е интересно, че след като казах на въпросната съседка Росица Стоянова, че  са се прикачили към електромера ни, от следващия месец започнаха да идват сметки за ток, които сме плащали и преди кражбата. Наказанието по чл. 234 б"в" от НК предвижда 3 г. лишаване от свобода и 10 000 лв. глоба. 2 седмици преди да подпиша Предупредителния протокол по чл. 56 от ЗМВР се обадих на 7 РПУ, но нямаше съдействие. Защо ли? Явно 3-членното семейство на Росица Стоянова е недосегаемо. Най-фрапиращото е, че бях повикана, от забележете, шефа на охраната на 7 РПУ в София  Борислав Моеров, който ми каза, че полицията няма основание да дойде и да снеме следи. Така аз, жертвата на престъплението, свързано с неправомерно прикачване към електромера не само платих тока на 3-членното семейство, но и подписах Предупредителен протокол. Извиняйвате, крадецо, че Ви притесних. Защо се заблуждава нацията, че има  полиция?!
Как е възможно толкова недостойни полицаи да работят в 7 РПУ?
Питам се дали щеше да ми се случи същото унижение в Турция или в някоя от белите държави? Едва ли.
Затова правилно се казва, че България е най-бедната държава в света, защото няма достойна полиция и правосъдие.До днес нямам никакъв отговор от полицията за това дръзко престъпление.Така е с недосегаемите в България.В тази ужасна държава нищо и никога  няма да се промени.Едно и също всеки ден - престъпност, корупция, унижение за жертвите на престъпленията и най-важното НЕНАКАЗУЕМОСТ. Запомнете тази дума НЕНАКАЗУЕМОСТ.