Сигурно сте чували израза: „всеки луд – с номера си”. На мен ми е любим, защото аз си имам много лудости, респективно и много номера. Та тези дни ме нападна една от най-нетърпимите ми лудости.

Седях си аз сама на дървения стол с голяма бяла столовка и си мисля най-различни безсмислици, хей така, да минава времето. И по едно време се досещам, че през този сезон още не съм ви написала някое лятно стихотворение и така реших, че при първа възможност ще го направя дори реших да е детско, лято е, не е зима, може и по по-лека да го караме. И точно в това толкова безметежно състояние, когато си броях мухите ме връхлетя една мисъл. Тъкмо бях изкарала едни 100 евро и трябваше да измисля начин как да ги похарча и като се сблъска мисълта за 100 евро с детското стихотворение се роди следната мисъл: „ Колко ще ми струва да си направя детска книжка със картинки?”

Е, разбира се картинките няма да ги рисувам аз, но като знам колко детски стихотворения съм написала, все ще прежаля десетина. Казвам че мога да прежаля, защото по отношение на стихотворенията аз съм като вехтошар, нито едно не струва, но не си ги давам без бой или поне не без вътрешна борба.