От месец насам в мислите ми упорито се върти следния пасаж от романа на Христо Калчев :

“ Елтън Фокс мълча дълго преди да каже.

- Трагедията ви е пълна! Знаеш ли причината? 

Дълго мислих защо всички в тая страна са психопати, истерици, луди. 

От климата, Джордж! Разликата в температурите, 

от - 15° зимен студ до 35° летни горещини... 50° амплитуда! 

При такъв термичен скок камъните се пропукват, 

камо ли крехката човешка психика!

Бесният не разбра нищо. 

Мозъкът му беше зает със собствени проблеми. 

Общонационалните нито го интересуваха, 

нито ги разбираше.”

Не защото много харесвам “Вулгарните романи” на Калчев. Спомням си как по времето, когато бяха издадени и се превърнаха в истински “моден бум” упорито се противопоставях на прочита им. Живеехме в тези времена, нямах нужда от допълнително насищане на сивото с подробности за механизмите и действащите лица. Резултата отрови младостта ни, подробностите бяха без значение. Бях на около  30 тогава. Прочетох само “Нерон” и “Калигула Бесния”. Не помня нищо от сюжета и героите. Преследва ме само това изречение на  “ Елтън Фокс, негър, виетнамски ветеран” , като поглед отстрани, поне така ни го поднася автора,   върху нас, населяващите “тая страна”. До колко влиянието на температурната амплитуда върху човешката психика е неоспорим медицински факт? И знаейки този факт как да се съхраним трезвомислещи и действащи? Или пък зимния студ и летните горещини са само нашето обективно оправдание на субективното ни   нежелание за позитивна промяна?

В романа:” Бесният не разбра нищо. Мозъкът му беше зает със собствени проблеми. Общонационалните нито го интересуваха, нито ги разбираше.”

В нашия живот безумието продължава. Не мислите ли?