Всяка седмица напоследък правим съвещание за пазарното поведение на фирмата в условията на финансова криза. През следващата мисля да променя малко въпроса. Струва ми се, че по-скоро трябва да насочим енергията си в това “Как да се възползваме от финансовата криза?”
Аз нямам особени анализаторски способности. И аз като всеки средностатистически дребен инвеститор позагубих на борсата като станаха първите сривове. Продадох на време и заради големия ръст от миналата година даже съм на печалба.
Но много добре знам нещо важно: кога хората плащат – само когато им дадеш това, което мислят, че им трябва. Знам, че ако си зададеш правилните въпроси, отговорите ще дойдат сами.
В същност какво имаме на масата?
Ипотечна криза в САЩ – липса на пари.
Фалира една от най-големите банки в света – липса на пари.
За малко да фалира най-голямата застрахователна компания в света – липса на пари.
А какво са парите? Отивам в гората и бера гъби. Не плащам на гората нито лев. Продавам гъбите и получавам пари. Какво са ми платили? Вероятно енергията, която съм вложил за да донеса гъбите на хората, които имат нужда от тях. И тогава? Значи за гъбите аз съм получил общоприети от всички нас символи, с които да си купя неща, в които е вложена енергия.
Но енергията по своята същност е неизчерпаема. Тя се движи по определени закони – познати или непознати за нас. И ако в тези институции има липса на пари (разбирай енергия), то вероятно тя безконтролно е изтекла някъде другаде. Колко ли струва една война? А ако водиш война на кредит?
Преди години е протекла подобна ситуация. Тогава, както пишат по вестниците, хора са скачали от етажите на небостъргачите подвластни на някакъв страх или някаква програма. Кое е по-различното сега? Ами сега в този процес участват многократно повече хора от целия свят. Скоростта на обмен на информацията между тях е практически мигновена. При тоя огромен обем от информация…
Спомням си и хиперинфлацията при нас. Но и това го преживяхме.
Хрумва ми друга опитност. Преди две години четох интервю на една дама – мениджър от екипа на Джордж Сорос. Тя твърдеше, че обемите от информация били толкова големи, че господин Сорос вземал повечето си решения на базата на интуицията и през същата година спечелил само 20 милиона долара.
Сещам се и за моята позната Кордула. Тя нямаше финансови познания но печелеше неотменно на швейцарската борса опирайки се както ми казваше тя на търговския си усет. Правеше го за удоволствие.
Събирам всичко мислено до тук в гърнето и започвам здраво да разбърквам. Получава се странно усещане за пречистване. Дали пък цялата тази криза не е процес на пречистване?
Е, как да се възползвам от кризата?
А как да увелича истинските клиенти?
Отговорите започнаха да идват от само себе си.