ИЛЮЗИИТЕ /в отговор на "Какво са парите"/ Илюзиите са единствената форма на преодоляването на отчуждението. В дългата си история човекът се е опитвал да преодолее отчуждението и никога не е успявал да го постигне реално. Биологичната даденост на човека определя потребяването на предмети с определени свойства, а за да придобият природните предмети тези свойства човек трябва да ги промени. Промяната на природния предмет, който да стане предмета с необходимите на човека свойства е поредица от въздействия на човека върху природния предмет. Имайки представа за свойствата на предмета, които могат да задоволяват неговите потребности, човек определя в представата си и поредицата от промени на природния предмет, за да стигне до това състояние на предмета, че свойствата му да задоволят потребностите му. Пример: Човек има потребност да седи пред входната си врата. Представата за предмета, които има свойствата да задоволи тази потребност се ражда в главата на човека, ако са налице следните условия: представи за подобни предмети, творческо въображение за промени на подобни предмети; представа и умение за работа с дърводелски инструменти и материали; наличие на дърводелски инструменти- тесла, трийон, пила и др.п.; представа и умение на човека за действията, които се извършват с тези инструменти; наличие на дърводелски материали/суровини - отсечено от гората дърво, пирони, скоби и др.п.; представа и умение на човека да обработва това дърво, да го променя; наличие на представа за операциите на въздействията върху материалите и тяхната последователност; наличие на желание на този човек да задоволи тази потребност. Наличието на тези условия пораждат представата за пейка т.е. има потребност от пейка, а при наличните дадености си представя и въздействията в определена последователност., които трябва да осъществи върху дървото, чрез инструментите, за да направи пейка и да задоволи своята потребност от сядане пред входа – това е принципът на целеполагането. Целеполагането е с различна степен на сложност, в зависимост от предмета на целеполагането. Потребността от реално летене в космоса с ракета е възникнала тогава, когато са съществували необходимите предпоставки и за да го постигне той осъществява тези действия, които си е представил Това е принципът на целеполагане и целеизпълнение за задоволяването на каквато и да е човешка потребност – от обуви, дрехи, храна, къща и т.н. Пространственовремевата ограниченост на човека, неговата невъзможност да промени достатъчно предмети от природата за задоволяване на всички свои, личните потребности, поражда разделението на дейностите – труда. Отделният човек е ограничен в пространството и времето и не може да промени природните дадености, за да си направи /произведе/ храна, къща, дрехи и т.н., той дори няма възможност да изпълни сам целите, които си поставя сам. Така се разделя целеполагането от целеизпълнението, а с усложняването на технологиите се разделят вътре в себе си и самото целеполагане и самото целеизпълнение. Отделният човек е принуден да ограничи личната си свобода спрямо другите хора. Отделните човеци произвеждат отделни предмети, които се разменят равностойно с други предмети, произведени от други хора. Равната им стойност е равното количество труд, необходим за производството му, който се съдържа в двата предмета. И така, най-обикновеният предмет /например: обувката, ябълката, гривната и т.п./, който е предвиден за размяна с друг предмет вече не е толкова обикновен, защото в акта на размяната той се съизмерва с друг предмет не по реалните си свойства, а по нещо, което е привнесено в него от човека: количеството труд за неговото производство. В акта на размяната този предмет е стока, /защото производителят го е произвел за размяна, а не го е произвел за да го употребява самият той/. В качеството му на съизмерител на стоките трудът вече не е конкретният труд на обущаря, на земеделеца, на ковача и т.п., а е труд само като количествена величина, т.е само е величина за съизмерване на предметите в размяната и затова е наречен абстрактен труд. Когато величината на този абстрактен труд, който се съдържа в даден предмет-стока е равностойна на величината на абстрактния труд в друг предмет-стока, техните производители се съгласяват да ги резменят, защото стойностите на двете стоки са равни и затова са разменими т.е. стойностите, по които се разменят /разменните им стойности/ са еднакви. Разменната стойност е основната, началната форма на отчуждение на човека и предпоставката за всички други форми на отчуждение на човека. Отчуждението е несвободата на човека. Неотменимостта на разменната стойност в битието на хората определя неотменимостта на отчуждението и в този смисъл отчуждението /несвободата/ е неотменима съдба за човека, а неговата свобода се простира в рамките на отчуждението. Разменната стойност на стоките не може да се пипне, но може да се пипне нейният еквивалент златото и най-вече неговият представител – парите. Затова парите като видимото битие на невидимата разменна стойност имат власт над човека. Разменната стойност е скритата сила, която убива човешкото в човека. В опита си да се пребори с тази сила, представяна в различни измерения, човек попада в света на илюзиите. Илюзията е единствената възможност на човека да се „пребори” с отчуждението. Всъщност това бягство от отчуждението в естетическите, религиозните, политическите и др.п. илюзии е определено от невъзможността да се преодолее отчуждението. Човек не произвежда за да разгръща творческите си способности, а разгръща творческите си способности за да произвежда предмети, които са предназначени непосредствено или опосредено за размяна, или са илюзорен опит за бягство от размяната. И в най-висшите изяви на духа се съдържа отчуждението – като феномен, като предмет на познание или като опит за бягство от него. Човекът е свободен да избира в коя от формите на отчуждението да битува и в коя илюзия да вярва.