Бедността, лишенията, животът на кредит, проблемите като цяло, са тема табу - срамни, неприятни теми за разговор. Когато един „личен провал” е провал на една трета от населението, колко е личен всъщност?
Държавата на работещите бедни: за какво ще протестираме ние
Държавата с най-ниска минимална заплата в ЕС.
Държавата с най-високи социално-икономически неравенства в ЕС.
Държавата, в която инфлацията през последните 5 години е над 40%.
Държавата, в която цените на електроенергия и вода растат непрекъснато, по два пъти всяка година.
Държавата, в която липсват (или са напълно неефективни) механизми за регулация на спекулата с цените.
Държавата, в която не съществуват никакви стратегии за достъпни жилища.
Държавата, в която данъчната тежест пада върху най-бедните. А скорошните протести показаха, че те масово не го осъзнават.
Държавата, в която решението на кризата с работната ръка е:
- Вдигане на възрастта за пенсия – тоест, болните баби и дядовци да работят, докато грохнат напълно;
- Внасяне на мигранти от по-бедни държави, за да бъдат експлоатирани и унижавани хора в крайно отчаяние. А после да бъдат и използвани за крайнодесен политически рейтинг и обвинявани за всички световни проблеми;
- Премахване на всякакви регулации и корпоративни данъци, за да се превърнем от държава в “аутсорсинг дестинейшън”. Т.е., в евтина и „второкачествена” работна ръка.
Държавата на бързите кредити, спортните залози и казината, рекламирани на всеки 10 метра.
Държавата на първо място по смъртност в ЕС, включително от предотвратими и лечими заболявания, както и от пътни катастрофи.
Държавата винаги на челни места в Европа по зависимости от алкохол, цигари, наркотици, включително при деца и младежи.
Държавата, в която има огромна прослойка, наречена “работещите бедни”.
Държава, в която работиш на пълен работен ден и пак нямаш дори базов стандарт на живот. Да не говорим ако живееш под наем или отглеждаш деца.
Какво е нормално да се случва в една такава държава?
В такава държава трябва да има ежедневни, масови, национални стачки.
Не просто демонстрации и протести. Не шествия на центъра в големите градове в събота следобед, не разходки с плакати и знаменца извън работно време.
Стачки.
Блокиране на пътищата, прекратяване на работа, създаване на максимален дискомфорт. Така, както се случва това в много държави, когато са засегнати правата и интересите на трудещите се.
Масово недоволство, но не само срещу конкретни управляващи, а срещу социално-икономическата система, която възпроизвежда несигурността и корупцията. Защото корупция ще се появява отново и отново, когато основният фокус в обществото са печалбите, вместо хората.
Корупция ще има винаги, когато основни човешки нужди и права се превръщат в стока: здравето, дома, образованието, грижата.
В една такава държава е нормално, обяснимо и крайно необходимо да има мощно и масово работническо движение.
Както по сектори, така и национално, защото проблемите в множество сектори се припокриват и произлизат от сходни причини.
Вместо това, наблюдаваме противопоставяне на едни сектори срещу други: конкуренция, вместо солидарност. Работници в частния сектор срещу работници от публичния. Медици срещу учители, програмисти срещу шофьори. Работници с висше образование срещу такива без. Кой се смазвал от работа, кой почивал най-малко, кой създавал и кой не създавал “стойност”.
Така ние не просто сме оставили да ни експлоатират и мачкат. Ние се състезаваме кой е най-експлоатиран, сякаш това е повод за гордост.
От това губим всички.
В една такава държава медиите трябва непрекъснато да отразяват всички тези явления.
Да поднасят статистически данни, но обяснени на достъпен език, да показват как на практика живеят хората при тези условия. Статистиката е важна, защото тя ни показва къде се намираме спрямо останалите държави и какво е развитието във времето.
Но нека ни покажат един репортаж как живее един човек на 1500 лв заплата в голям град. Какви избори се налага да прави всеки месец и всеки ден, как си плаща наема, как се отоплява. Какво става ако се разболее, или ако се наложи да направи спешен ремонт, да се грижи за болен близък. Да не говорим за духовни и здравословни потребности като почивка, ходене на театър или концерт, грижи за себе си.
Нашите медии няма да го направят и всички сме наясно защо.
Затова ние, работещите, сме тези, които трябва да си създадем платформа за обсъждане на нашите проблеми. Да се изслушваме взаимно и да градим солидарност помежду ни, а не да сме във вечна “конкуренция”.
Бедността, лишенията, животът на кредит, проблемите като цяло, са тема табу – срамни, неприятни теми за разговор. Всички сме научени, че това си е личен проблем, лична отговорност и личен провал. Когато един “личен провал” е провал на една трета от населението, колко е личен всъщност?
Вместо да говорим за това, много хора се вкопчват в компенсаторни поведения. Парадират с луксозни вещи, с шумни коли, с визия, която крещи “Аз избягах, откъснах се, прецаках тази система”. Цялата ни масова култура е това – безкрайните опити за компенсация на комплексите ни за безпомощност и безизходица. Време е да се изправим пред причините за тази безизходица.
Разкажете ни с какво се борите ежедневно. Как оцелявате? Какво търпите, от какво се лишавате, с какви мечти сте се сбогували, какви качества ви се налага да развиете? Нека да видим дали това е ваш “личен проблем” или като вас живеят хиляди хора със същите ежедневни битки.
https://levfem.org/blog/2025/12/17/gnyav-sled-rabota-raboteshti-bedni/
Рубриката „Гняв след работа” е мястото, където чрез думите на самите работнички и работници споделяме суровата реалност, така както те се сблъскват с нея. Тази идея се роди именно от нуждата на едни грижовни работнички да си „излеят душата” след тежък ден на работа. Нуждата да споделят през какво преминават и с хора извън собствената им сфера. Наред с това целим да покажем, че проблемите, за които работещите разказват, далеч не са само техни лични. Те са плод на системно пренебрегване на грижовните сектори и на проблемите на трудещите се в България като цяло.
Отваряме покана към всички, които споделят тази нужда, да ни пратят своя гняв в писмен вид. Попълнете този формуляр! С вълнение споделяме следващия анонимен текст от серията.