Дълго време се чудех дали да започна тази публикация и ето, че вече съм написал първия ред. Напоследък нямам много време за постове тук, но поне се стремя да чета редовно. Кофти ми е , разбира се, защото това което понякога изразяваме с думите на хартията (в случая - на монитора) не можем де предадем с уста .... и аз съм се чудил защо се получава така. Та, да минем на това което ме вълнува ...
Ще започна с July-я .... За много "подрастващи"(не се обиждайте) този ден няма такова значение, каквото му придават някои от нас "по-мъдрите"("стари" е грозна дума). July-ката си беше и си остава онзи повод, онова събитие, което събираше близки по душа хора, дори напълно непознати, на едно място с една, единствена цел - да се посрещне изгрева на слънцето. Започвахме от предната вечер на морския бряг (предимно на Варненския) с много шум, песни, алкохол, голо среднощно къпане във водата, нерядко и секс .... за да приключим някъде към 5 и 30 сутринта, когато първите лъчи докоснат пясъка и от близките дискотеки не зазвучи Uriah. Тогава това беше денят, в който тази тълпа не се чувстваше отхвърлена или различна ... тогава всички си бяха на точното място и по точното време и всички наоколо бяха приятели. Но времето минава и ние все повече "помъдряваме", и все по-малко време имаме, за да се съберем с неколцина непознати приятели, защото сме заети да търчим напред - назад и да осигурим жалкото си съществуване в една страна, която не толерира свободата на духа ... привидно не сме против, но нали разбирате все пак .... България. Защо точно на първи юли? И аз съм се питал много пъти ... но дреме ли ви, че е тогава .... важното е, че е нещо което ни обединяваше и знаехме защо отиваме там. Имам един отговор за себе си ... защото тогава годината навлиза във втората си половина, тоест тогава слънцето се събужда за нов живот, за нова ера, за нови приключения. July-ката се е превърнал в носталгия, в недостижима вече мечта .... кой ще остави жена си и децата и ще дойде на централен плаж във Варна или до стария град във Несебър?! Повечето, които са били с мен преди, са семейни и сега едва ли ще го направят. И аз няма да го направя ... нямам пари и нямам време ... заразил съм се от проклятието на нашето съвремие и съжалявам, че е станало така. Един перфектен спомен, един блян, който ще опитам да осъществя, ако не тази година, то поне следващата.

Сега - другата страна. Пренасяне мощите на св.Иоан Рилски в Рилския манастир. Една от най-големите "победи", ако мога така да я нарека, на Православната ни църква. Един празник, за който малко знаят, но който е един от най-големите и най-значимите в религиозен аспект. Ето това е национален празник, защото това е светецът, който е бил опора през тежките години на много българи (тогава, но не сега). За това днес не се учи никъде, никои не ни образова ... сигурен съм, че ако естеството на работата ми не беше такова, каквото е, и аз нямаше да знам. А вие знаехте ли? Общо празниците на св.Иоан Рилски - най-големия български светец, през годината са три - 1 юли, 18 август и 19 октомври. Защо ви казвам всичко това? ... може би, за да знаете; може би, защото се надявам да запалите свещичка с искрено сърце; може би, защото искам всички да сме малко по-добри, и въпреки тормоза на който ни подлага нашата страна, да докажем, че все пак тя си е наша, каквото и да става.

Наскоро обсъждах с приятел нещо ... той ми вика: "Ако имаш възможност какво ще празнуваш - св. Иоан Рилски или July morning?"... аз се замислих малко и го попитах: "А защо да не празнувам и двете?" той се ухили като ряпа и ми вика: "Прав си, брато, няма значение какво ще празнуваш, важно е да има повод да се напием" Не, приятелю, не е точно така, поне за мен не е, но не му го казах тогава. Църквата и рок музиката не се изключват ... ще ви кажа нещо, което много малко хора знаят. Болшинството от монасите преди  да бъдат "постригани" за такива, са били рокери, металисти, хипари, пънкари и т.н., тоест били са хора търсещи, които постоянно са се озръщали за нещо ново, хора нетърпящи стереотипи, хора будни и отворени за нови идеи, за нещо различно. Нали общностите, които споменах са също различни и ярко открояващи се от "нормалното общество" .... винаги неразбрани, отхвърляни, презирани без дори нищожно усилие от другите да се поставят на тяхно място и да видят света с техните очи. Как можем да разберем живота на един различен човек (св.Иоан Рилски или всеки друг светец), ако предварително сме отхвърлили мотивите за избора му без дори да сме ги чули?! Коментарите за днешните монаси са много, бил съм личен свидетел на такива думи .... "... нещо му се е случило, не е могъл да го преживее и е избрал по-лесното - станал монах .... не може да се справя в забързания свят , в който живеем, избрал да стане монах .... има различни наклонности- станал монах .... не иска да се мори, а нали там е по-лесно - станал монах ...." и още, и още такива примери. Никои от "цивилизованите" хора не допуска, че е възможен такъв подвиг само от любов към Бога. Та не са ли умирали "цивилизовани" заради любовта си към жена, или не са ли правили хиляди глупости заради това ..... с какво любовта към жената е нещо повече от тази към Бога, или към детето, или домашния компютър ... някои се влюбват и в парите. Любовта е любов навсякъде и във всичко ... силна е и не търпи логика. Това е, което ме мъчеше и исках да кажа.

Всички, които четете този пост сте умни хора .... защо тогава някои от вас приемат July morning, но не приемат светията, и обратно?! С какво единия празник е по-различен от другия, след като и двата са топлещи душата, макар и по различен начин. Страх ви е, че ще кажат "Той/тя вярва! Пали свещ и се моли!" или "...езически празници ... да посрещаш слънцето ... глупости на търкалета...". Защо се пазим да не ни видят, когато влизаме в църквата? или защо се крием с бутилката водка в ръка, когато сме решили да разпуснем? Аз вярвам и не ме е срам да споделя .... и пия бира, едно време пиех и водка, но спрях. И празнувам, когато мога и двата празника! А вие?