Интуитивно по емигрантски с елементи на скука

от DF на 09 ноември 2009, 19:25

Етикети: аз , писане , философия , развитие , мързел , опознаване , мен , себе си , интуиция , интуитивно

 

В настоящия пост си правя гаргара с мен си и си отоговарям на въпроси, които ми задава онази книга за интуицията. А въпросите са:

На какви сфери от живота /работа, любов, развлечения и др./ аз –душата, бих желала ти – личността, да обръщаш най-много внимание точно сега? Защо?

Работа

Искам най-после да си намеря постоянна работа в България. Имам чувството, че ако имам постоянна работа по някакъв начин ще пусна корени и няма да мисля повече за чужбини и глупости, макар че през последно време си мисля, може би пък чужбина ми е съдбата и сигурно някъде по чуждите земи трябва да търся установяване и корен. Защо се случи така с живота ми, че всичките ми мечти се разпиляха по пътища и чужди земи? Иска ми се да се върна у дома, в моята къща и там да започна живота си от нула или поне да го продължа от този момент. Мисля си, че по някакъв начин мога да залича 10 години емиграция, всички горчиви спомени от най-чуждите чужбини, но какво да се прави, като душата ми е номад и пак ще тръгне да броди из пътища чужди. Странно кога родината стана такава мащеха, че си заключи вратите за мен, а из всички пътища на земята няма такова място, където да се чувствам напълно щастлива или поне напълно у дома. Дори представата ми за дом някак се изроди и се превърна в покрив, под който мога да скрия глава, когато завали. Наистина ли съм толкова отчаяна или наистина неща радикално ще се променят в живота ми?

Любов

Колко странно?!   Сега точно ми се струва, че никога не ми е била стихията, тези дни си мисля, че е възможно и да ми стане интересна, макар че през всички тези години по-скоро ме е отегчавала или поне хората, които са предявявали претенции към тези ми чувства със сигурност са ми омръзвали много бързо, дори тези с най-големи амбиции към мен са ми били най-неприятни, а онези, за които се е отваряло небето и душата ми е била щастлива да се докосне до тях, някак си останаха само минало. Живота умее по много странен начин да подрежда нещата, така че да бъде интересен, но май никога не ми е давал точно нещата, които съм искала или поне хората, които са докосвали с перо душата ми. По някога се чудя какво точно е любовта и дали пък при мен не е ампутирана по някакъв начин този вид чувствителност, защото просто не припадам от щастие, когато я срещна. Колко отегчително!!! Мамка и’.

Духовна практика

Имаше един период от живота ми, в които непрекъснато търсех нещо за душата и се опитвах да разбера себе си и живота. В момента не търся такива неща. По-скоро се интересувам от нещата, които не ми се случват, а толкова много съм желала. Дали съм се обърнала твърде много към земните си проблеми или духовните просто са се изхабили и  прашясали в някои ъгъл на задръстения ми мозък? Това изобщо не го знам, но ми се иска нещо да се промени сега. Искам аз да се променя отвътре и навън. Искам да си облека красивата рокля, искам да изляза навън с ветрило и нахлупена капела и света да се пукне от към гърба

Писна ми. Искам само малко бърза промяна, може и без красивата рокля и капелата.  

Физически упражнения

Не искам нищо повече от изтягане след сън. Никога не са ме правили особено щастлива такива неща и не съм сигурна, че ако започна сега, че биха ме правили щастлива, нека ги оставим за динамичните хора. Аз съм от мързеливите.

Развлечения

Най-голямото ми развлечение в момента е компа и му се отдавам напълно и докрай... жалко, че тук няма нет, тогава щях да им дам на всички читатели да разберат какво е скука...



Юли, 2009, Гърция