Тя идва неочаквано и нечакана,на най-неподходящите места,почти като любовта.Точно ,когато си решил,че това на теб не може да ти се случи-по време на красива лятна отпуска,когато ти си е случило нещо много хубаво  тогава идва Тя.

  Идва за да ти напомни,че хората които са около теб и на които най държиш  са много по важни от смачканият калник на автомобила ти,от не добре работещият хладилник и от  други дребни неудобства,за които хабиш нервни клетки(нищо,че си наясно,че те не се възстановяват)

  Идва ,за да ти напомни колко прави са турците с поговорката си-“Саванът джобове няма”, а и водачът на един автомобил,който беше лепнал на задното си стъкло-“Всичко е суета и гонене на вятъра”.

 Да,но като мине,пак почваш да гониш вятъра,пък и май всичко живо си е суетно,до следващата болка.

 По някога си мисля,че продължителността на човешкият живот пада,защото се опитваме да живеем по –бързо от нормалното-Не знам дали е така и дали са правени някакви такива изследвания в 2 еднакви групи да кажем от някое по –малко градче   и например в София или Варна.

  И понеже след като мине,забравяме да благодарим на хората,които са ни помогнали да я преодолеем,нека тази публикация бъде един вид благодарност за тях,защото  ако им подаря цветя котката със сигурност ще ги хапне с удоволствие. ;-)