Гледам туристите, а и местните тези дни и най-различни мисли ме нападат, но като че най-често ме спохожда тази: „Чертаем си граници в душите от рождение още и без граници не можем да живеем”.

Гледам местните. Ксенофобията им е пословична. Още от древността местните мразят чужденците. Тези дни ни беше на гости един братовчед, който живее в Атина и по отношение на гърците се изрази така: „ Бе, тези хора отдавна се опитват да изгонят чужденците и точно в разгара на кризата май ще успеят. Толкова мразят всичко чуждо, че чак ще се зарадват, ако секнат туристите...”

Иначе гърците са пословично любезни, особено, ако си грък. От 5 лета работя в една и съща таверна и понякога в една пицария, но при едно и също семейство, което припада от очарование, когато има гръцки клиенти и съответно не се радва на нито един чужденец. Но не спират да се питат защо чужденците не ходят по заведения. За мен отговора е прост. Чужденците се чувстват чужди. Аз също не ходя по заведения тук, защото не се чувствам комфортно. Ако ида сама или с приятелка някъде все се намира някой навлек, който да се почувства задължен да ми досажда с присъствието си или персонала ще ме гледа на криво и непрекъснато ще ми казват колко е скъпо, сякаш няма да мога да си платя. Е, как да им влезе чужденец в заведенията?!

В основни линии те са си те. От време на време се прокрадва мисълта, че ЕС е обща държава и всички ние сме едно цяло, но това са само безсъдържателни думи, което не е гръцко си е чуждо.

Обаче и ние, чужденците си носим границите с нас. За всеки чужденец всичко местно е чуждо. Това е първата формула и чужденците съвсем нескрито мразят всеки грък дори и докато си цъкат възхитено на някоя забележителност.

На всичкото отгоре се чувстват и обидени, ако някои им сбърка народността, примерно да сбъркам чехи и поляци на мен не ми е трудно, обаче за тях е люта обида, а иначе и те са европейци и във всяко друго време живеем в една държава – европейската.

Тук обаче не бива да пропускам панславизма. НИЕ СМЕ СИ СЛАВЯНИ – тази идея е убийствена, тя тежи над всяка друга или поне над европейската. Ние славяните си се радваме едни на други. Да видиш славянин е като да видиш сънародник, а още по-хубаво е ако е и от ЕС.

Да ида в Сърбия или в Македония и да кажа, че съм българка направо с камъни ще ме убият, но в Гърция сме „йеден нАрод”, щото тук местните са врагове и търгаши, а чуждите са обрани и онеправдани заради високите цени.

Та ето такива граници си чертаем в душите и си местим колчетата както ни е удобно, ту сме европейци, ту сме славяни, но все сме разделени на чужди и наши.

Върха на това разделение ме връхлетя вчера на плажа. Децата си играеха футбол... И само как го играеха. Бяха се разделили на сърби и македонци. Деца на 10-12 години родени с граници и толкова лют национализъм, че просто страшен за гледане. Докато ги слушах как се обиждат на произход и то само в една игра не можех да не си мисля: „ Политиците на всяка балканска държава демонстрират желание за влизане в ЕС, хората на всяка една балканска държава се разделят на наши и чужди. Уж се върви по един и същи път, а всеки сам си избира пътеката... ”

И границите не спираме да си ги чертаем...