Понатрупаха се примерчета, противоречащи на моята логика, та реших да ги споделя с вас. Може пък грешката да е у мен, а не в света наоколо. Вие ще прецените.  

Пример №1

Миналата седмица не съобразих да погледна срока на годност на киселите млека, които купих от близкия магазин, и когато се прибрах, видях печати с изумителни дати. Колкото и да е старо едно мляко, все пак ми е трудно да повярвам, че някой го пази още от 21.12.2006 година. Година и половина е изминала оттогава, все пак.

Щях да приема, че е техническа грешка при печатането, може би повторила се и на други кофички, ако на второто мляко не открих съвсем различна дата, отправена в бъдещето. Там срокът на годност предстои да изтече чаак на 11.11.2008 г. Брей каква завидна стабилност при млекосъхранението е развила фирма „Медея”! Месеци, и години дори, издържат нейните кисели млека. „Данон” има да завиждат, да завиждат от сърце и да ги е яд!

Вижте все пак снимката, за да не си помислят някои, че ви будалкам нещо.

Пример №2

От следващата снимка ще видите рекламни плакати на сладки изделия. Горе вдясно е посочен дистрибутор, носещ впечатляващото име: „хан Крум”.

Седях и си мислех дълго време каква може да е връзката, логическата де, между дистрибуторството и хан Крум. Защото не може да се слагат имена току-така за щяло и нещяло, особено такива, които са на известни исторически лица, както в случая на Крум Страшний.

Размишлявайки и фантазирайки си, си представих великият владетел в следния дистрибуторски образ. Отива достолепно той там, където трябва да представи стоката си, която примерно може да е комплект чаши, изработени от вражески черепи със сребърен обков. Той не моли, не презентира надълго и нашироко, а без да се церемони простичко и уверено заявява на купувачите: „Вижте какво, няма да си губя времето с вас! Само ще ви уведомя, че ако не ми купите стоката по мирен начин, ще извадя секирата”.

Пример №3

Скитането ме отведе (май преди два-три месеца беше) на кръстовището на „Витошка” и „Солунска”. Зазяпах се в окачените надписи на един строеж, на които пишеше: „Внимание! Строителен обект! Опасност от падащи предмети!”. Ясно, вързали са си гащите строителите с предупредителните табелки, но странното беше друго.

Докато чаках трамвая да дойде, не видях никой, ама нито един минувач да прояви някакъв инстинкт за самосъхранение и да мине по-далече от опасния обект. Всички съвсем спокойно се движеха под скелето. И не само това. Ами те влизаха и излизаха от магазините, намиращи се точно под строящата се сграда. Защо, бе? Толкова ли не ни е мил животът вече?

Тук могат да се видят няколко нащракани кадри от мястото, което ви описвам.

Пример №4

Подобни надписи съм сигурна, че сте виждали многократно по улиците. На витрината на разни магазини са налепени листове, на които пише: „Всичко по .... лева”. Нелогично за мен е обобщението на това „всичко”, което като смисъл обединява стоките от първия до последния артикул в магазина, но често пъти го срещаме с повече от една цена.

 
Както се вижда от снимката, е написано: „Всичко по 10 лева”, а в съседство, на същата витрина, четем друго: „Всичко по 15 лева”. Е, не може и двете! Абсурдно е! Или всичко е 10 лева, или е 15. Моят мозък отказва да възприеме тази информация и я отхвърля като невъзможна.

И ако сте се напрегнали като мен да проумеете безсмислиците, които ни заливат отвсякъде, ще ви разтоваря с един много логичен пример. Снимката я направих на морето, пак в магазин. Хората бях лепнали на рафта банкнота от 10 лева, под която пишеше, че тази банкнота струва..., логично е да струва,..., колко може да струва..., ами 10 лева, разбира се :)))