Имаше всякакви ситуации, събития и случки, но най-вече, а и най-важното, имаше израстване, разширяване и обогатяване на съзнанието, проникновено и дълбоко разбиране на същината на реалностите и ролята ни в нея - а тя е нищо по-малко от активни съ-съзидатели, съ-сътворители, съзнателни и отговорни участници. Всичко е вълни и както винаги има апогеи и сривове, падения и възходи, главното е винаги да виждаме отвъд стръмния ръб на дупката, в която може би временно сме се озовали...не че не съм стигал и до доста глупаво и паднало отчаяно предаване, но все пак важното е, че дори оттам съм виждал Светлината, както и че това е вече минало, и че всъщност именно най-тежките падения са бележили най-новите начала и най-великите нови хоризонти...
Всъщност фокусът не е в тази прелюдия, а и всъщност е толкова трудно да изразяваш многоизмерни и много буйно бурно бушуващи идеи, мисли и потоци на съзнанието с лимитираните и - да си го кажем - мудни и опосредствени средства на речта, словата и думите, но това е положението засега на планета Земя - налага ни се да използваме подобно недодялано комуникативно средство. Мнозина биха се запънали, че едва ли не оплювам цялата тази величествена еволюция на Словото и Речта, но идеята не е в това, разбира се, идеята е че има неща отвъд това, на следващите ни нива и платформи на развитие и еволюция, и всеки може да избере да е с поглед напред. Прочее, еволюцията е нещо съкровено и лично, и дори често пъти болезнено трудно явление и процес, най-вече когато масовата стагнирана застопорена вкопченост в статуквото яростно, съпротивително, присмехулно и игнорантски-невежествено ( yeah, зная че е тафтология, и ся кво ? :) ) я осмива и й се съпротивлява( FFS, кога най-сетне ще можем да пишем и с ударение ?!? ).
Фокусът е в това, че реалността е нещо много, много интересно, странно, гъвкаво, неочаквано изненадващо и неописуемо красиво "нещо", и в никой случай не е тази солидна, ясна, логична, последователна и логична реалност, която социално сме индоктринизирани да възприемаме. Всъщност, индоктринизацията и приемствеността за всеизвестните ни дадености е била винаги - поне досега - поне двустранна и двупосочна: от една страна статуквото е било налагано институционално, властово и доста насилнически, от друга е било съглашателство, приемане и преутвърждаване от страна на индивидите. Това вече не е така, защото мнозина започват да си задават въпроси и да търсят отговори отвъд пропагандната машина на добре подбрана, добре филтрирана и добре манипулирано-насочена за недотам добри и не дотам известни цели машина. За щастие, преломния момент вече е преминал, праговите стойности вече са прескочени и оттук насетне ситуацията ще се развива към подмяна на основополагащите парадигми, знания, концепти и схващания, които изграждат представата ни за света, а и съответно самия свят. Т.е. той повече никога няма да бъде същия, добрия познат стар свят. Неговото време свърши. Разбира се, онези които са вкопчени в това ще роптаят, ще се втренчено вторачват в някакви избрани от тях епизоди от миналото, но работата с еволюцията, в частност с времето - такова, каквото всъщност е: измяна на пространствените реалностни характеристики в неотменим, неумолим, настойчив ход - е в това, че или си с тях, по пътя и потока им, или биваш пометен. Спомнете си факти от биологията и биологичното развитие на определени видове, или факти от човешката история, в случай, че имате нужда от доказателства за това...
Времепространството - конгломерата от цялата космическа симфония от привидно хаотични частици, енергии и сили в неговата изменчива, константна непостоянност - е чудноватото свръххармонично "нещо", което изумява в своята непредсказуемост, приказна мистичност и гъвкавата си флуидност. Самите ние, дори най-върлите скептици сред нас, наблюдаваме как съществата и съдбите гравитират около своите специфични модели, атрактори, ситуации, реакции, нрави, събития, места, хора и случки; как привидно, нарицателно-назователно случайни и хаотични явления са всъщност подложени на множество ясни и закономерни влияния, включително нашите лични избори, нагласи и предпочитания.
С думи по-прости:
Реалността не е това което беше :D
Честит Първи Юни, мили малки, големи и още по-големи съпланетяни и съпланетянки !