Време някога било
и мислело си слънцето
за своята съдба.
Чудело се то,
кога ще срещне любовта.

Минал ден, минали два...
слънцето не срещало друга топлина.
Изведнъж се появил вятъра
и слънцето решило да попита:
- Ветре, ти ходиш по света,
кажи ми как да разпозная любовта?
- Ти знаеш най-добре-
две очи с други две се срещат,
две мечти в една се сливат,
две тела- топлината си поделят,
две сърца- в едно се свързват.
Сега си грей и виж,
къде те чакат другите очи,
къде твоето сърце тупти.

Огледало се слънцето,
съзряло две светлинки,
трепнало сърчицето и..
разбрало- това е любовта.

                                THE END!!
  И така вече 9 месеца това слънце и тези две светлинки греят заедно, и мечтаят заедно.....

Незнам как да озаглавя това нещо, дори незнам какво е, но ми дойде музата и реших да го напиша.....Дано да се е получило нещо :))