Толкова дълго и безуспешно търсих вдъхновение, а сега го намирам на най-неочаквани места и в най-неподходящия за творчество момент.

  Днес е изключение. Какъв по-обър момент от красивата нощ, малко преди да заспя?

  Видях случайно тази снимка и мисълта ми започна неочаквано да плете мрежа от асоциации. Тях искам да споделя, както и да видя хрумванията на прекрасните таланти тук:

  Чудо. Видях пролетта и есента, събрани на едно място. Червената меланхолия на есента и розовите цветове на пролетта. Червеното е дърво – уютна къща, събрала в себе си щастието. Цветчетата висят на преден план и закачливо се поклащат от хладния вятър, те носят надеждата за по-хубав живот.

  Човекът, уловил тази хармония на противоположностите, трябва да  намерил покой. Колкото до мен, тя направи нощта ми по-нежна, а сънищата – по-шарени и светли.

  Надявам се тази прелест да е вдъхновила и вас. Ако е така, вие сте!