Токсичната мъжественост на пътя ражда насилие

Демонстрацията на свръхмъжественост е нормата, която определя държанието и на пътя. Мощният автомобил и високата скорост са акт на мъжественост и самоутвърждаване. Закупуването на собствен автомобил отдавна е идеал, преследван от младите български мъже; редовни коментари като „мъжки коли нямаха ли?“ поддържат разбирането, че „мъжко“ е поведението на пътя, което демонстрира доминация с бясна скорост.

Автомобилът обаче бе превърнат в атрибут на мъжественост с помощта на държавата, която постави строежа на писти за високи скорости като свой основен приоритет. Развитието на градския и междуградския обществен транспорт е дотолкова занемарено, че притежаването на автомобил често е задължително. До много населени места не стига никакъв обществен транспорт, а системното недофинансиране на инфраструктурата и подвижния състав първо обезкървиха транспортната система, а в редица случаи доведоха и до нейното приватизиране и затриване: съдба, която настоящото правителство отреди и на държавните железници. Практическото прехвърляне на движението към личния автомобил засили трафика, а системите за безопасност отстъпиха място на по-бързи и безпрепятствени пътища. С всеки ремонт в градовете се появяват все повече естакади и други пътни възли, служещи като ускорители, а градските булеварди се сдобиват с нови и нови ленти, докато пешеходците са принудени да слизат под земята в тъмни и мръсни подлези с изпочупени стълби или да притичват пред колите, незачитащи пешеходните пътеки (стига да имат физическата възможност да го направят); с всяка инвестиция в магистрали се отнемат така необходимите средства за твърдото разделение между насрещните ленти на пътищата-писти и за развитието на бърз и удобен междуградски транспорт като алтернатива на автомобилите. Междувременно контрол на скоростта продължава да се упражнява само на парче, а увеличаваните непрекъснато репресивни мерки за шофьорите не могат да сработят, когато цялата държавна политика по транспорта е организирана около стимулирането на придвижване с личен автомобил.

Така повече не може!

Днес, когато скърбим за загубата на твърде рано отишлите си младежи, трябва да се питаме как ги провалихме ние като общество. Не може и не бива да позволяваме за пореден път вината за случващото се да бъде прехвърлена върху децата, които са жертви на последиците от решенията на една политическа класа, в която консерватизмът, национализмът и индивидуализмът са единствените постулати.

Може би следващия път, в който министърът на образованието е запитан за поредния случай на насилие в училище, ще го питаме кога образованието ще спре да учи децата на омраза. Младежката политика е образователна програма, която изобличава и неутрализира залегналите стереотипи и нормите, които превръщат момчетата в убийци, а не религиозното образование, което само ще ги усили.

Може би следващия път, когато кметът обяснява, че „улиците на София не са писта“, докато открива поредната улица-писта, ще го питаме кога ще започне да обезопасява и стеснява улиците. Младежка политика е навременни, редовни, бързи и безплатни трамваи, а не градски магистрали.

Може би бихме запитали управляващите докога реакцията срещу всяко улично насилие ще бъде повече видеонаблюдение, повече полицейска репресия и по-високи наказания с нови и нови промени в НК. Младежка политика е ненасилствена работа С младежите, а не държавно насилие СРЕЩУ тях.

Може би трябва да питаме министъра на регионалното развитие защо не го е срам да открива поредната магистрала-убиец, която учи всички ни, че най-важното нещо за един младеж е да има книжка. Младежка политика е милиарди за жп линии и модерни влакове, а не асфалт за трошки и гонки.

Може би след поредното нападение над куиър човек или мигрант на улицата ще питаме народните представители защо определят кой може да участва в обществото на база на сексуална ориентация или цвят на кожата. Младежката политика не е стени по границите или хомофобни закони, а възможности за дом и достоен живот за всеки.

Може би след поредното убийство на жена ще питаме комисията за демографска политика защо държавата създава мъже-насилници и продължава да отрича очевидната връзка между патриархалните ценности и насилието над жени. Младежката политика е създаването на среда, в която превенцията на насилието се основава на истински, постоянен разговор за възпроизвеждането на омразата към жените и впускането на подрастващите момчета в „маносферата“.

Може би веднъж завинаги може да изискаме от политиците създаването на по-равно и по-справедливо общество, в което хомофобията и агресивното показване на мъжественост не са стандарта, който очакваме от децата ни. Да настояваме за среда, в която децата са в безопасност да опознаят себе си и света, за да допринасят на свой ред за по-добър свят. Да спрем да се вторачваме в това колко деца не са родени, а да се погрижим добре за тези, които вече са тук. Може би тогава децата няма да угасват преди да заблестят.

Източник : 
https://levfem.org/blog/2025/10/24/sistemata-razhda-ubiici/ 


P.S.: Дори и да не съм съгласен изцяло с всичко в текста, в него има също и други интересни неща, които ако желаем, бихме могли да обсъдим тук, както и неща с които може да не сте съгласни и вие...