2008 година е обявена от ООН за година на езиците. ЮНЕСКО, организацията за образование, наука и култура на ООН, организира множество инициативи, в чийто фокус попадат застрашените от изчезване езици.
На езика на юнитите от Северна Гренландия разстоянията се измерват не в километри, а в синики, тоест сън. Колко дълго трябва да спя, за да стигна от точка А до точка Б. В страна с ужасен климат и климатични условия километрите и часовете нямат смисъл.
Това е само един пример за езика като огледало на култура и традиция. Защото, езикът, който е израз на културата, традицията и начина на живот, е част от идентичността на народите. Когато един език изчезне и културата изчезва. Давит Хикс, главен редактор на Ойроланг, новинарска агенция за малки, европейски езици твърди: "Езиковото многообразие е част от биологичното.
Когато животинските и растителните видове изчезват, това е лошо за планетата. Аз твърдя, а и други хора също, че ако изгубим езиците си и останат само немски, френски, английски и китайски, светът ще стане малко по-беден".
За да се запази езиковото многообразие и биоразнообразието на културата, ООН обяви 2008 за година на езиците. Тя ще бъде официално открита от ЮНЕСКО днес, 21 февруари, Международния ден на майчиния език. Това ще се случи в централата на организацията в Париж, където участници от цял свят ще представят регионални и национални стратегии за запазване на езиковото многообразие.
Днес са познати около 7000 говорими езици, повече от половината са заплашени от изчезване. Редица държави днес са далеч по-толерантни към езиците на малцинствата, но кюрдският например все още не се преподава в училищата в Турция, много езици отмират преди въобще да са били записани на книга.
В Африка има около 2000 езици, но в повечето държави на континента английският, френският и португалският са единствените официални. Това се отразява върху гражданското общество, твърди езиковедът Кофи Якпо. "Езикът, управляващият режим и демокрацията са тясно свързани помежду си.
Това означава, ако имаме една страна, където се използва изключително някогашния колониален език, тогава се намираме в ситуация, в която по-голямата част от населението не може да участва пълноценно в социалния живот". Днес стремежите са местните езици да имат по-важна роля в информационната политика.
Как например да се обясни болестта СПИН, когато кампаниите се правят на езици, които разбира само половината от населението. Например Индия - хинди, заедно с английският са двата официални езици, но ги използват само около 40 на сто от населението. Близо 600-те планински народи в страната говорят езици, които не се преподават в училищата.
От 400 индийски езици само 60 се преподават на децата. В Народна република Китай има най-малко седем специфични езикови групи и повече от 130 различни диалекта, но от 1950 година мандаринският и кантонският са официалните. При това само половината от китайците владеят мандарински.
Затова вероятно много от диалектите ще изчезнат с времето. Такива са опасенията и на ЮНЕСКО. Въпреки че днес има и положителна тенденция за едно по-съзнателно разбиране за връзката между език, култура и идентичност.
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА лошото отпечатване - нещо се бъгна и не знам как да го коригирам! Помощ! Ако някой знае как, да го коригира или направо да го изтрие, аз разрешавам! Още веднъж, съжалявам! То пък май се оправи! |