Човешкият живот е нещо уникално за всеки роден под небето. Той е истинската реална проява на Замисъла на Великото Съзнание. Чрез човешкия живот се изпълнява определена програма, която за всяка личност има своя характерна особеност. Всяка от човешките души изпълнява своята програма като необходимото условие чрез, което може да изяви себе си, своите лични творчески способности и умения. За да уточня ще кажа: човешкият живот е средството, чрез което Великото Съзнание твори, и формата, чрез която всяка личност се изявява.

Като средство чрез, което Великото Съзнание твори, човешкият живот представлява програма в действие. В тази програма са вложени конкретните елементи, чрез които тя може д бъде изпълнявана. Можем да използваме сравнението с информатиката и да кажем, че става въпрос за програма и нейните продукти. В случая, като имаме предвид програмата, трябва да разбираме основните направления, според които трябва да се реализира човешкият живот. Когато си обясняваме същността на този фундаментален въпрос, никога не трябва да забравяме основната причина за сътворението на човека: създаване на живо, работещо съзнание. Това съзнание остава вечно „живо”. То има своя път след смъртта на тялото, като елемент от структурата на човешкия дух. Така в порядъка на цикличността раждане – прераждане, човекът се превръща в съавтор на Великото Съзнание, като към създадената от Него изначална програма, човекът в рамките на един живот, прибавя трайните знания събрани в собственото му съзнание и така програмата постига развитие.

Основните направления винаги са предмет на себепознанието, тоест човек трябва задължително да потърси и опознае своите умения и способности. Една част от тях са продукт на изначалната, на първичната програма от сътворението на живота за отделния човек, а друга част са отработени от неговото лично съзнание в периодите на земния му живот. Всъщност, това са трайните знания известни от езотеричната литература като опитности. Човешкият ум работи и с едното и с другото, за да може да създаде формата на своя живот.

Когато говорим за форма на човешкия живот, трябва да разбираме проявеното поведение, защото то е резултат от отношението на личността към себе си и към всичко останало. Активното отношение приобщава човешката личност към двете основни нравствени категории Добро и Зло и слага отпечатък върху нейното развитие. Така човешкият живот приема формата на творчески процес или остава недоразвита информационна структура.

Във формата на творчески процес, човешкият живот пълноценно сътрудничи на изначалната програма, а във формата на недоразвита информационна структура остава неупотребена, разпиляна жизнена енергия. Това се получава тогава когато са останали неупотребени вложените в човешката душа качества. Умът не ги е открил и не ги е използвал, или открил ги е, но ги е използвал частично.

Тогава когато умът не е открил вложените качества, човек живее със знанието и информацията, които сам създава по време на земния си живот. В тези случаи развитието на личността става по-бавно. Човекът не се е докоснал до дарените му умения и способности от Бога, вложени в изначалната програма, и така остават не използвани съществени умения и способности, т.е. човекът не е открил своя талант или го е открил, но не му е достигнало воля да го развие. Тогава когато човешкият ум е работил целеустремено с необходимата работоспособност, той ще използва дарените качества, но ще използва и трайните знания от предишни животи и така ще работи по съответните направления от своята програма, ще бъде както записахме по-горе, съавтор на програмата за създаване на живо, работещо съзнание.

В смисъла, в който разгледахме до тук въпроса за създаването на човешкия живот, трябва да поясним още една страна от Идеята за създаването му. Това е необходимостта от неговото превръщане в живот за Бога. Тази мисъл изисква конкретно обяснение.

Всеки човешки живот има две основни предназначения: живот за себе си и живот за Бога.

Първото предназначение, живот за себе си, предполага точно това, за което писахме до сега – необходимост от целенасочена работа за реализиране на изначалната програма. В процеса на това изпълнение, човешкият ум създава условията, чрез които Духът твори и Душата живее пълноценно.

Във втория случай, когато говорим за „Живот за Бога”, трябва да сме наясно, че става въпрос за голямата отговорност в човешкия живот за пълноценната интеграция на личността в структурата на Цялото. Човекът като продукт на Великото Сътворение има свое лично пространство във Вселената. Той е нейна градивна частица, и тук трябва да стане ясно, че участва в нейната структура със своето съзнание, с духовната си сила. Като биологичен продукт той е разтворим елемент сред елементите на Природата и в този смисъл неговата значимост е ограничена. Като духовна сила, обаче човекът е съставна част от енергийната структура на Вселената и се проявява с участието си в една от давете нравствени категории: Добро и Зло. Ето от къде идва голямата необходимост за човешкия живот да бъде облагородяван. Това ще рече човек да търси и открива стойностните качества на своята душа и като работи с тях и чрез тях да развива благородно съзнание. По този начин освободеното от плътската форма съзнание ще може да се интегрира в средите на положителната енергия, т.е. ще влезе в категорията „Добро”. Така човешкият живот ще получи предназначението „живот за Бога”, защото това е пътят, по който се изпълнява първият и основен закон на Сътворението – Нравствения закон.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.dobrodeteli.com