Успение на св. Анна - църковен празник. На този ден православната църква почита успението на Света Анна - майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат.
Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Имен ден имат хората, носещи името Анна, Янa, Eнчo. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се отбелязва Зачатие на Св. Анна.(dir.bg)
На 25 юли християнската църква отбелязва празника Успение на Св. Анна, кончината на светицата. Тя произхождала от Аароновия род и била омъжена за Йоаким, наследник на Давидовото племе. Милосърдното и щедро семейство живеело в Назарет, но голяма мъка лежала на сърцата им - нямали си детенце. Един ден, докато работела в градината, Анна видяла, че на лавровото дърво има гнездо с малки пиленца. Тя се обърнала към Бог с гореща молба да я дари с рожба. Господ я чул и изпратил от небесата ангел да съобщи, че е заченала. Така Анна родила Мария, бъдещата майка на Иисус. В резултат на библейските сказания през годините светицата станала християнски символ на майчинството. Летният празник на света Анна - 25 юли, е по-разпространен и почитан в Западна България и в Родопите, като там се почита като
защитница на бременните жени и на майчинството
За да раждат леко невестите и да бъдат здрави новородените, на празника се спазват определени забрани - не перат и не мият, не трябва да се работи нищо - не се плете, не се шие. Според старо поверие, ако “трудна жена работи на Св. Анна, ще пометне”. На празника на светицата младите булки и бременните жени отиват на черковна служба, запалват под иконата на св. Анна свещи и й носят дарове - цветя, чорапи, кърпи, ризи, пари. Майките изпичат специални обредни пити и ги раздават в двора на черквата и на съседи, за да са здрави дечицата им. Знае се, че св. Анна пази малките от “огън” - висока температура и треска. В Асеновградско приемат, че Лятна Света Анна бележи края на лятото.
В селата из Източна България на този празник жени и деца тръгват по ливадите да берат лековити билки и треви, които сушат и пазят за цяр през годината. С отвара от тях се мият при различни болести. В навечерието на празника в западните български краища се изпълняват магически обредни практики срещу магьосници, бродници и житомамници, които според вярванията обирали чуждия берекет. Стопаните обикалят нивите си и преспиват в тях, за да
попречат на злите жени да откраднат житото им
На Лятна Света Анна в Благоевградско организират “оброк”- служба курбан на целия род, предназначен за светицата, за да опази селището от градушка и пожари. В Кюстендилско наричат Св. Анна “Опърлия” и я почитат против огън и пожар.(Novinar.net)