Историята ни показва,че немският фюрер винаги,дори по време на кампанията срещу Запада през Втората световна война,се е стремял към сближаване с Великобритания, защото конфронтацията с нея би била пагубна за реализиране на ръководната идея-борбата с болшевиките и завоюване на територии от СССР,тъй като би отворила война на два фронта и би привлякла Съединените щати в този конфликт на страната на Лондон.Фактически,сблъсък с Британската империя означава автоматично световна война,последното нещо,което желае Адолф Хитлер.
Но,както вече е известно,събитията не се развиват по неговия сценарий и в пълна дисхармония с въжделенията му ескалират до нова световна война,вината за която в последствие ще бъде стоварена върху него и немския народ.Причина за това са премногото фактори,сили и интереси в света на политиката,които се конфронтират помежду си,поради което бъдещето не зависи от волята и желанията на един човек или група от хора.Обстоятелствата и условията са твърде сложни,заплетени и многопластови,далеч по-комплицирани от шахматна игра,и е напълно невъзможно да се предположи с голяма точност какво мислят другите играчи и какви,в крайна сметка,ще бъдат техните ходове.Ето защо интригите,демагогията,политическото лицемерие и изнудване,инсинуациите и скритите планове в края на краищата имат за резултат нещо,което никой не е очаквал или желал-световна война.
Независимо от крайния резултат и общоприетото схващане Адолф Хитлер не е жадувал и не се е нуждаел от стълкновение с целия свят.Обратното твърдение е абсурдно и може да задоволи само индивиди,които наивно вярват в баснята за лудия и глупав фюрер.Тази теза е произведена от победителите и обслужва техните интереси.Все едно претърпял пътно-транспортно произшествие субект да бъде обвинен,че го е предизвикал умишлено от останалите участници в него,които се самообябяват за негови обвинители,съдии и изпълнители на избраната от тях присъда,без при това да му осиурят правото на защита.Обективността тук е изключена,а законът е пренебрегнат напълно.Противоположно на официалния сценарий,който приписва на водача на немския народ несъществуващи амбиции за световно господство,той е поставил пред себе си и Германия задачата да завоюват земи в изтока на Европа,без да предизвикат раздразнание у западните държави,което би обрекло цялото начинание на провал. Липсата на природни ресурси и страхът от нова война срещу колосалното превъзходство на Запада,прави схватката с него немислима.Това обуславя и „Източната политика“ на Райха,която изисква провеждането на бърза човеко и ресурсо щадяща кампания против Съветския съюз,привличайки възможно най-много съюзници,които биха изравнили силите срещу иначе гигантските му въоръжени сили.Но най-голяма тревога у него буди реакцията на основните фактори в европейската политика-Великобритания и Франция.Негативното отношение и силните реваншистки настроения,които всички германци питаят към западната им съседка,в случая трябва да отстъпят пред трезвата преценка.Англия не би допуснала германска агресия срещу Париж,защото това ще наруши баланса на силите на континента,за който британците полагат толкова грижи.От край време лайтмотив на британската политика в Европа е да не се допусне никоя от големите континентални държави да придобие твърде голямо влияние и мощ,което ще й позволи да доминира в делата на материка.А това би накърнило нейните интереси и може да застраши и самата Британия.Завладяването на Англия от Вилхелм Завоевателя,нападенията на испанската Армада,плановете на Наполеон за нахлуване на Острова и континенталната блокада,устроена от него,са примерите,от които англичаните са се поучили,и които се стремят да предотвратяват на всяка цена.Хитлер разбира,че пътят към осъществяване на замисъла за овладяване на руски територии минава през помирение с Франция и спечелването на Лондон ако не като съюзник,то поне като неутрален наблюдател.Той се надява,че водени от неприкритата си неприязън към болшевишката власт в Русия,западните политици ще погледнат благосклонно на подготвяната от Германия експанзия срещу тази страна.Това мероприятие е обявено от национал-социалистите за кръстоносен поход срещу болшевизма,което още повече трябва да спечели благоразположението на Британската империя и Френската република.
Но Великобритания и Франция също кроят свои планове.Основните им цели са отстраняване на национал-социалистическият режим в Германия и комунистическият в Съветския съюз,защото противоречат и възпрепятстват техните интереси и представляват заплаха от идеологическо естество.Най-изгодният за тях вариант е Третият райх и СССР да влязат в дълга и кръвопролитна схватка,която да изцеди техните сили и ресурси,а когато се изтощят взаимно западните съюзници да се намесят в удобен момент и да им наложат своите условия.Обезкървени и обезсилени неудобните режими ще бъдат премахнати и на тяхно място ще се поставят марионетни правителства,които ще изпълняват волята на своите господари.Тогава френският и английският капитали ще се настанят безпрепятствено в тези страни, ще експлоатират тяхното население и ресурси и ще прибират огромни приходи (ситуацията в предреволюционна царска Русия).
Обширни слоеве от английското и френското общества (политици,индустриалци, религиозни дейци,финансови магнати,банкери,инвеститори,предприемачи и т.н.-т.е. тези, които определят насоките на държавната им политика) са крайно негативно настроени спрямо комунистическата власт в Съветския съюз,защото неговата външна и вътрешна политика противоречи на техните икономически интереси, културни разбирания и етически норми.Освен това Англия и Франция претърпяват колосални загуби от национализацията,извършена от болшевиките в Русия след преврата от 1917 г., на фабрики,мини,заводи,търговски дружества,банки,магазини, концесии,в които е вложен техен многомилионен капитал.Пропуснатите ползи от тази експроприация пък въобще не могат да бъдат изчислени.Отгоре на всичко с идването на комунистите на власт се прекратява и вносът на евтини руски суровини и пласирането на западни стоки и материали на руска територия.По този начин Русия почти изцяло е изключена от световния икономически оборот,като удобното статукво е нарушено в ущърб на англо-френския капитал.Неслучайно веднага след края на Първата световна война редица европейски страни,сред които Англия, Франция,Полша,Чехословакия,както и Япония и САЩ организират въоръжена интервенция в окупираната от болшевиките страна.Несполуката на това предприятие не слага край на въжделенията на капиталистическия свят да прогони престъпните елементи,извършили преврата и узурпирали властта,и да сложи ръка върху баснословните богатства на необятната руска земя.Но тъй като техните военни,политически и дипломатически усилия не дават очаквания резултат,те приемат прагматично,че би било по-изгодно някой друг да свърши тая работа.
Проблемът е,че който успее да победи Съветския съюз ще запази трофея за себе си.А ако това е Германия,особено с национал-социалистическо управление,би било крайно неприятно.Защото на целия свят е известен невероятният икономически, научен и технически потенциал на германския народ,който до Първата световна война беше изтикал със своите висококачествени изделия конкурентните стоки, включително и британските, от световните пазари (и това се извършва за периода от обединението на Германия през 1871 г. до 1914 г.).За защита на своите стоки английското правителство през 1887 г. налага със закона Merchandise Marks Act върху продукцията, произведена и внесена от Германия в Англия и нейните колонии,да бъде поставяна особена маркировка.С това се цели немските стоки да бъдат специално отличавани, за да се отблъскват купувачите от тях и да се насочват към британските.Щемпелът, поставян върху немската продукция,е познатият днес навсякъде по света надпис „MADE IN GERMANY“.Този коварен ход,обаче,има точно обратния ефект.Клиентите бързо установяват,че немските стоки не само са по-евтини от английските,но са и по- качествени от тях.Символът „MADE IN GERMANY“ скоро става гаранция за традиционно високо качество и се превръща в най-търсената марка.След това обозначението „MADE IN … “ се разпространява и става масово явление.Но днес вече е забравена неговата първоначална цел. (http://en.wikipedia.org/wiki/Made_in_Germany)
Най-важните фактори за превръщането на Германия в една от най-напредналите индустриални нации са обединението на германския народ в една обща държава през 1871 г. и научно-техническият прогрес в страната в последната една трета на 19 в. и началото на 20 в.Рекордните успехи в областта на науката и техниката способстват за изместване центъра на стопанския прогрес от Англия в Германия и САЩ.За 25 години,предшестващи Първата световна война,обема на промишленото производство се утроява,а по темпове на индустриално развитие Германия излиза на първо място в Европа и на второ в света след САЩ.
През периода 1890-1913 г. Германия се превръща в крупен износител на промишлена продукция,което отразява процеса на индустриализация на страната. Външнотърговската й експанзия се извършва в условията на английско господство на търговските пазари.Именно от тях германците започват да изтикват своите конкуренти.През 1880 г. делът на Германия в световната търговия е 11%,колкото на Франция и САЩ.Към 1913 г. нейният дял нараства на 13% докато този на Франция пада до 8%,а на Съединените щати остава същият (Германия изпреварва САЩ!!!).В същия период делът на Англия спада от 20% на 15%,т.е. едва с два процента повече от германския (по това време териториите на двете държави заедно с колониите им са: Англия-35 млн.кв.км.;Германия-3 млн. кв км. площ).За разглеждания период само Германия увеличава своя дял в световната търговия, докато други остават на същото равнище (САЩ) или слизат надолу (Великобритания и Франция).По същество това бил етап на напрегнато съревнования между Германия и Англия.Немският търговец измествал английския буквално от всички части на света-Южна Америка,Япония, Китай,Персия,Тунис,Мароко,Египет,Белгийско Конго.Във всички тези страни делът на германския износ се увеличавал,а английският намалявал.
За периода 1870-1913 г. дължината на релсовите пътища в германската държава се е увеличила с 225%,от 19,600 км. на 60,521 км.През 1980 г. Германия заема първо място в Европа по дължина на железопътните линии.В 1911 г. страната става най-големия износител на железопътно оборудване.
По добив на чугун Германия достига Англия през 1903 г.,а през 1913 г. я оставя далеч зад себе си (с 19,3 млн. тона срещу 10,4 млн. т.) и излиза на второ място след САЩ.Добивът на стомана в Германия за периода 1870-1913 г. се увеличава 108 пъти, а през 1893 г. по добив на желязо и стомана изпреварва Англия и излиза на второ място след Съединените щати.
Към началото на Първата световна война страната заема първо място на световния пазар на електротехнически изделия,а нейния дял в световния експорт на тези стоки съставлява почти 50%.
В навечерието на Първата световна война германското машиностроене заема първо място в света по обем на експорта с дял от 29% от световния износ на машини.
Химическата промишленост на Германия до началото на Първата световна война играе решаваща роля на световните пазари благодарение на производството на бои.
Делът на Германия в световното производство на анилинови бои е 82% ,а световната текстилна промишленост почти изцяло е зависима от германските химически оцветители.
Корабостроенето също бележи значителен ръст,за което говори нарастването тонажа на търговския флот.В 1871 г. общия тонаж на морския търговски флот съставлява 982 хил. тона,а в 1911 г. вече 2 млн. и 904 хил. т.В течение на 1901-1911 г. търговския флот се увеличава с ок. 50%.През 1911 г. Германия има 11,2% от тонажа на целия световен търговски флот и заема второ място след Великобритания.В същото време се повишава скоростта на морските й съдове,подобрява се тяхната конструкция и се увеличава товароподемността им,с което немските кораби успешно конкурират британските и дори ги изпреварват.
Процесът на интензификация на селското стопанство довежда до рязко повишаване на урожайността.През 1913 г. германското селско стопанство заема първо място в света по добив на основните култури сред страните имащи важна роля в световната селскостопанска продукция.Това се дължи главно на използването на торове,по който показател с Германия не може да се сравни нито една страна.
И всички тези успехи на световната арена Германия бе постигнала с изключително бедната си суровинна база,принудена да внася почти всички необходими за индустриалното производство материали и да пласира продукцията си на негостоприемните пазари в чужди колонии.Можем само да си представим какъв невиждан бум би настъпил,ако тя притежаваше колонии със свои източници на природни богатства. Но най-големият страх на колониалните държави бе именно възможността да се сдобие с богати на природни ресурси територии.Тогава Германия неминуемо щеше де се превърне в доминираща икономическа сила на планетата.
Бурното развитие на промишлените отрасли става основата за завоюване на световните пазари,на които Германия играе решаваща роля,както показват приведените данни.Но този икономически прогрес,съчетан с непрекъсната и все по-засилваща се експанзия на световната търговска арена,събужда завистта и зложелателството на нейните конкуренти.Враждебното им отношение,заговорите, машинациите,кроежите нажежават обстановката до крайност и в крайна сметка разпалват световна война.
Това ретроспективно отклонение имаше за цел да посочи и подчертае дълбоките корени на Втората световна война.Приведените примери констатират истинските причини за нея,както и за Първата световна война.А те са паническият страх, изпитван от останалите страни-нейни конкуренти,пред индустриалното могъщество на Германия.А опасността тази икономическа мощ да нарастне при евентуално нейно териториално разширение,сплотяваше застрашените от тази нерадостна за тях перспектива държави във враждебни на германската страна съюзи и блокове.
С намерението да запази и разшири още повече колониалните си владения,и да прекрати германската конкуренция, Англия става главен организатор на антигермански империалистически военен блок,наречен Антанта. През 1904 год. тя сключва военен съюз с Франция, а през 1907 г. с Русия.Стремейки се да компенсират индустриалното си изоставане и неспособността си да се справят с германското търговско съперничество,Англия и Франция решават да се справят с проблема просто като унищожат немското икономическо надмощие и енергия,предприемайки враждебни мерки и стъпки,с които спъват всяка международна изява от германска страна.За да придадат на действията си положителна форма те обвиняват Германия в милитаризъм и империалистически амбиции,а себе си обявяват за защитници на свободата,мира,демокрацията и т.н.Всъщност това е лицемерно прикритие на истинските им намерения-да задушат германското търговско превъзходство в световен план,и да си поделят нейните,макар и незначителни колонии.За тяхната измамна демагогия ясно говорят следните факти.
От 1860 до 1914 г. английските колонии са се увеличили по площ от 6.5 млн. кв.м. на 33.5 млн.кв.м., а по население от 145 млн на 393.5 млн. души. Английските империалисти владеели 45% от колониалните територии и 69% от колониалното население в света. Територията на английските колонии превишила почти 112 пъти територията на самата Англия.Но загубвайки в конкуренцията си с Германия световното си промишлено и търговско господство,Англия е принудена да се концентрира в друго направление,разширявйки търговските си връзки с Индия. През периода 1873-1883 год. обемът на търговията на Англия с Франция и Германия се увеличил само с 7%, а с Индия – с 60%.Огромните приходи, извличани от жестоката експлоатация на индийското население,обогатили само тесни кръгове в самата Англия,но не направили живота на местното население по-добър.В навечерието на Първата световна война средната продължителност на живота на индусите била сведена до 24 години, или 2 пъти по-малка, отколкото на англичаните.
„Миролюбието“ на англичаните проличава от безбройните войни,битки и сражения по всички части на света,провеждани в съгласие с агресивните им експанзионистични намерения,от подавянето на въстания,избухнали против тяхното иго,и от използването на най-брутални методи в борбата им за световно господство.В Кримската война (1853 – 1856) англичаните дори застават на страната на Османската империя и воюват заедно с французите срещу Русия.
През 19 в. англичаните организират срещу Китай две войни (1840—1842 и 1856—1860), наречени Опиумни.Въпреки пълната забрана за търговия и употреба на опиум в китайската страна (наложени с императорски декрети от 1729 и 1799 г.),английската Ост-индийска компания внася и продава нелегално над 1500 тона годишно от това вещество.Макар тази дейност да е изцяло незаконна, тя намира пълната поддръжка на британското правителство.Изискването на китайските власти да се спазват сответните забрани,англичаните приемат като повод да започнат военна интервенция.Целта е да се отмени запрещението за търговия с наркотика,което в крайна сметка постигат с военна бруталност.
За периода от 1800 г. до 1919 г. Великобритания води войни с Франция,Афганистан (три войни),Персия,Китай,Гана (Федерация Ашанти – осем войни),Маратхската Конфедерация в Индия (три войни),Турция,Русия (две войни), Египет,Дания, Нидерландия, САЩ, Алжир (две войни),Непал,Бирма(три войни ),Испания,Бутан (Дуарската война),Занзибар,Етиопия,Ирландия (провъзгласила се за независима), княжество Сацума (Япония),княжество Тьосю (Япония),Боливия,Перу,а също и срещу населението на остров Тасмания,зулусите в Южна Африка,бурите също от Южна Африка (две войни),сикхите в Индия (две войни),Карлистите в Испания,боксерското движение в Китай и участва в още много кръвопролития.
Макар Франция да е по-скромна в завоеванията си,тя също не би могла да бъде наречена миролюбива.От 1860 до 1914 г. тя завладяла голяма част от Африка, островите Океания, Индокитай и други територии. Така от 1860 до 1914 година колониите на Франция нараснали от 0.2 на 10.6 млн.кв.км., а населението им – от 3.4 на 55.5 млн. души. По размерите на колониалните си владения и ресурси Франция отстъпвала само на Англия.
За периода 1800-1914 г. тя воюва с държавата Дагомея (Африка-две войни),Австрия, Португалия, Прусия,Руската империя (няколко войни),Испания,Италия,Швеция, Великобритания,Саксония,Алжир, Тунис,Китай, Виетнам (две войни),Сиам,Мексико, Хаити,Чад,княжество Тьосю (Япония), населението на остров Мадагаскар,Кот Д’Ивоар и т.н.
Всички тези завоевания на Британската и Френската империи са съпроводени с проливане кръвта на милиони хора.Експлоатацията на населението в завладените колонни е съпроводена с нечувани жестокости.Очевидно е,че тия две сили няма как да защитават високохуманни принципи,които нарушават ежедневно в продължение на столетия.Нещо повече.Те продължават де се придържат към колониалната си политика дори и след Втората световна война,предизвиквайки десетки конфликти срещу желаещото да се освободи от тиранията им население.Така че нападките и обвиненията срещу Германия са спекулации и инсинуации,чрез които искат да прикрият своите престъпления и да й внушат фиктивна вина,с което да оправдаят враждебните и агресивните си намерения спрямо нея.В крайна сметка всичко се свеждаше до това да саботира и прекъсне стопанското развитие на германския народ,както и да не се допусне териториална експанзия от нейна страна.
Всъщност авторът не си е поставил за цел да обвинява или оневинява когото и да било.Първо,защото историографът не може да бъде съдник и второ,защото историческите процеси и поведението на участващите в тях индивиди са обусловени и мотивирани от обективни и всеобхватни фактори – политически,икономически, културни,религиозни,етнически,географски – които не само не са подвластни на човешките желания и амбиции,ами са определящи за тях.Така както не можем да обвиняваме хищника за това,че напада жертвата си,така не можем да търсим вина и в реакцията на отделни страни или държавни съюзи,понеже действията им са предопределени от конкретните условия,от световната конюнктура в дадения момент. Техните постъпки са просто рефлексия на предизвикателствата на заобикалящата ги среда,която е елемент от природата като цяло.Част от тази среда са човекът и човешките общества и те,независимо от техните намерения,стремежи и прищявки, са принудени да следват природните закономерности.А тези закономерности включват съревнование за влияние,за доминация,която е ръководно начало в борбата за съществуване.А какво по-естествено може да има от това да се бориш за оцеляването си.
следва