Седях си  на терасата , пушех лениво и дали поради умората, дали поради необичайната за септември жега , дали пък пълнолуние се случи – не знам, но изведнъж ме сграбчи мерак за писане. Това състояние обаче трябва да бъде изследвано, анализирано , описано , за да не се повтаря . Умора едва ли ще е било. Денят беше изключително неподходящ за работа – жега, задух и безводие. Добре, че отвориха басейна , ама тая блага вест стигна до мене чак вечерта към девет , а тогава и водата беше дошла, пък и прохлада лъхна. По-вероятно е от жегата. Чела съм, че при по-високи температури при някои хора нещо в мозъка се отключва и се отваря работа на психиатрите. От друга страна, съвсем не  е изключено и от пълнолунието да е. То пък възбужда всички греховни и престъпни помисли. Най-вероятно е от комбинацията жега и пълнолуние . Мозъкът се топи и губиш всякакви критерии и контроли, луната се зъби и блещи, а ти си слаб човек , поддаваш се лесно. Срещу природата не може да се рита! Това от мене да го знаеш, драги ми читателю.

            И така, прописах!

            Като всеки образован читател ти започваш анализа на четивото със заглавието и се питаш що за заглавие е това. Ще те облекча в умствените ти занимания, та да нямаме разминавания. „Дребосъчести” първо идва да рече нещо дребно, малко по размер, пък и ненатоварващо като съдържание. Второ, аз като човек с опит и полуизградена полуфилософия, разбирам своето място във Вселената , а именно : една прашинка, която вятърът мята насам-натам, както си иска, и която често се хваща за въздуха, за да се държи на повърхността и да не се дава на вятъра. Прашинката естествено ще сътвори малки прашинчета и не й остава нищо друго освен да се надява рожбата й да не е прахоляк. По-добре пушилка, отколкото прахоляк.

            --------------------------------

    Това е увод към нещо си. А вие как се справяте с писаческия сърбеж?