Току-що се върнах от удивителен танго концерт. Невероятни танцьори, които влагаха  душата си във всяко движение. Беше като откровение, едновременно смирено и предизвикателно. Изпитах възхищение, наслада, гняв и мъка.

Музиката ме развълнува дълбоко. Цигулката плачеше. А танцът ме пренесе в друг свят, припомняйки ми отдавна забравени чувства.

Жестокостта е плод на любовта. Понякога след нея следва нежност. В злото има красота, но жертвата не е способна да я оцени. Всеки от нас е бил в тази роля. В изкуството всичко е представено изящно и изтънчено, но ние не го усещаме така. Когато светлите мисли биват отровени от горчивината заради несправедливостта в сърцето на онеправдания се събира жлъч, която излага на показ най-лошото. Това е триумфът на злото – фактът, че е превърнало красивия добър човек в грозно чудовище. Грозно като самото него, преди да постигне целта си.

Дали има шанс да се спасим? Може би, но по най-трудния път: чрез прошката. Тя ще ни направи дори по-красиви, отколкото сме били преди.

Една усмивка е по-чаровна, когато около очите се появят бръчици. А скритата тъга в спокойните и щастливи очи им придава омайваща загадъчност.

Щастието е като лъч светлина, проникнал през тясна цепнатина в една от дъските на потънала в мрак дървена барака: може да ни бъде отнета във всеки един момент. Понякога ни смазват точно когато плахата  надежда е на път да се превърне във вяра. Но ние трябва да се насладим на тези мигове на щастие, да допуснем вярата да порасне в сърцата ни. Това, което малцина знаят, е че ние сами сме се залкючили в мрачната барака, от страх. Стига да решим можем да отворим широко вратата, да вдишаме свежия въздух  и да излезем на светло...

За всички, които обичат тангото:

 http://http://www.youtube.com/watch?v=AlNtlIg-qJk

 http://http://www.youtube.com/watch?v=rj6rCbUcnxc

 http://http://www.youtube.com/watch?v=rj6rCbUcnxc