-Очите ти са хубави, дълбоки и мътни, но не от злоба, по-скоро от някаква тъга... И устните ти са хубави, не за да те лаская, просто са хубави. Цялата си толкова хубава. Хубав е начинът, по който връзваш връзките на маратонките си. Хобаво е да те гледам как разресваш косите си. Хубава си, когато се смееш и гласът ти е хубав когато говориш и това, което казваш също е хубаво.
-Обичаш ли ме...?
-Мисля, че да...
-И аз мисля, че те обичам...
-Аз нямам никого в живота си, нямам кого другиго да обичам, ти си най-хубавото нещо, което съм докосвал някога. Но ти... Ти си различна... Защо ме обичаш...? Аз нямам нищо...
-Не знам..., но ти ме намери, коато бях толкова изгубена... Когато никой не ме потърси..., ти ме намери...
-Студено ли ти е...
-Не..., вече не...