Най-големите проблеми, които крие в себе си Библията, са противоречието на редица нейни внушения със съвременните представи за структурата и функционирането на света, както и логическите несъответствия, иманентно съдържащи се в нейната религиозна концепция. Държа да подчертая, че това не са незначителни детайли и невзрачни подробности, а основни стълбове на библейската доктрина, без които тя би рухнала безнадеждно.
Представяйки тази логическа дисхармония на общественото внимание, аз бях съветван от своите опоненти да не се опитвам да тълкувам Светото писание от гледна точка на разума. Това, според тях, би бил грешен подход, тъй като Божиите дела не следвали логиката. Това ме накара да се замисля какво дава основание да се отказва на Господ разум.
Всеки път, когато се вгледам в истинските дела Божии (а не в тези, които му се приписват) – звездите, галактиките, планетите, Земята, хората, живите твари, растенията, микроорганизмите, атомите, аз виждам, че всичко съществува и функционира в ред и хармония. Нищо не се случва хаотично, спонтанно и произволно и във всяка частица, процес и явление има логика, защото всичко се подчинява на законите, наложени от Твореца на Всемира. Питам се тогава, защо, ако всички елементи от микро и макрокосмоса са взаимосвързани и работят според Божиите правила, които са толкова прости и логически проследими, аз трябва да вярвам на една книга, без съмнение писана от хора, която твърди, че нещата се случват без логика? Нима всички реални доказателства около мен с цялото им безкрайно изобилие могат да бъдат обезценени от няколко ексцентрични басни, в подкрепа на които няма никакви достоверни сведения? На какво трябва да вярвам – на химеричните писания на няколко простосмъртни грешници или на логиката на природните процеси, в която прозира цялото величие на Създателя? Срещу гениалния разум на Твореца, конструирал Универсума с толкова интелигентна логическа последователност, в който всичко е подредено и хармонично, стои една книга.
Е, питам аз, на въображението на нейните автори ли да се доверя или на неизброимите аргументи на Бог, които Той ни предоставя щедро с всяко свое творение, с всяка своя проява?
Бог е Разум, следователно делата Му се ръководят от логика, която е негова основна функция. Оттук следва, че всичко, което съществува и се случва в реалния свят, може да бъде обяснено по дедуктивен път с подкрепата на съответното количество информация. Единственото неудобство е недостигът ни на знания. Но всяка следваща крачка ни убеждава в правотата на тази аксиома. А ако у нещо липсва вътрешна логичност, значи то е продукт на човешкото несъвършенство, какъвто е и самата Библия.