Това е един здрав копи-пейст на публикувани на различни места в интернет откъси от книгата на Ж. П. Бур - „Мъдростта на северноамериканските индианци“. Предполагам, че всичките цитати са взети от нея, въпреки че не на всички места беше указан източникът. Четейки индианските мъдрости, се изненадвах постоянно, че написаното е в пълен синхрон с моето светоусещане. Което ще рече, че или съм помъдряла, или има нещо индианско в мен.
___________________
Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота,
на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите,
тайнствения сумрак на горския храсталак...
Стани като детето, което се учудва на всичко,
и времето ще спре;
ще се слееш със света в собственото си тяло.
* * *
Не се страхувай от различията и противоречията,
които разделят света и създават илюзията за отделни събития.
Такова възприемане е извор на сблъсъци,
страдания и постоянна борба.
Нощта не е враг на деня,
както смъртта не е враг на живота.
За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат
огъня и водата, слънцето и влагата.
* * *
Слънцето, луната, звездите..., както и сърцето на човека,
са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си.
Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си.
От тях получава подкрепа и благословия.
* * *
Бъди внимателен към шумовете на природата,
към собствените си мисли, към вътрешните си усещания,
към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие,
с любов и почитание.
Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин,
Bселената ще ти открие красотата си
и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев.
* * *
Когато проникнеш много дълбоко в себе си,
неизбежно стигаш до безкрая на света.
Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво,
планина или дишащ листак,
да станеш птичи полет или уханието на цвете.
Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните
възможности на природата чрез вътрешния опит,
който ни връща в центъра на всички неща.
* * *
Престани да гледаш света с безпокойство.
Очите ти пръскат светлината на деня.
* * *
Научи се да общуваш с другите форми на живот –
дървото, ручея, животното.
Това са другите форми на теб самия.
* * *
Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения,
усещания и цветове подобно на художника,
подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш.
* * *
Размишлявай за ведростта на небето,
лекотата на облака, отдалечи се от всичко,
което задръства и натоварва духа.
Промени начина си на виждане и усещане:
"На върха на планината е закачен един облак
и моето сърце е закачено за него."
Така мисли и мъдрият навахо.
* * *
Чрез природата Бог ни дава необятна възможност:
свободни сме да правим нещата с любов.
С други думи -
трябва да поемем риска да живеем и да обичаме,
да преоткрием всеотдайността на детето,
чистата му радост, безкрайната му доверчивост,
без да губим прозорливостта на воина.
* * *
Не губи невинността и неуязвимостта на детето.
Това не са различни неща, едното е следствие на другото.
Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата,
все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта.
* * *
Любовта няма нито минало, нито бъдеще.
Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък.
Това усилва и осветява цялото Творение.
Научи се да изживяваш мига -
тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.
Друга вечност няма.
* * *
Ако искаш да живееш в трайно щастие,
освободи се от навиците,
които оковават и утежняват духа.
Остави красотата на света да те изненадва.
Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове.
Тогава Великият Дух ще те благослови
и ще се възрадва чрез теб.
* * *
Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство,
стабилна скала,
недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги.
То е центърът,
около който кръжи вселената,
същината и краят на всяко нещо.
Мъдрият не ходи в него,
за да подслони живота си, изолиран от света.
Той стои там разгърнат, пробуден,
бистроок и неподвижен
като в окото на циклон.
* * *
Научи се на непринуденост,
ако искаш да победиш себе си.
Със затворени очи открий небето в себе си,
остави мислите ти да се превърнат в птици.
Не се опитвай да ги уловиш,
както правиш обикновено.
Остави ги да се носят,
да летят, да кръжат,
без умисъл, без определено значение.
Те престават да са носители на драми и натрапчиви идеи,
натежали от угнетяващи заключения.
Въртят се в теб, леки като златен дим,
щастливи да бъдат на тоя свят.
* * *
Вземи пример от природата,
дори когато е наранена и опустошена от човека.
Тя е сърцето на твоето сърце.
* * *
Когато се наблюдаваш, започваш да разбираш противоречията си.
Защитните рефлекси отпадат и можеш да пристъпиш към другите
с уязвимостта, крехкостта и силата си,
подобно на воинът, който танцува танца на слънцето -
само с пламъка на любовта си.
* * *
Твоят дух не е заключен в теб.
Без да го знаеш, той се свързва
с неуловимата природа на нещата и съществата.
Преодолява огромни разстояния,
говори в сънищата ти, изпраща ти знаци,
които ти не умееш да си преведеш.
Научи се да разбираш духа си
и Великият Дух на вселената ще ти отговори.
* * *
Пред лицето на ставащото
помисли да се спуснеш вътре в себе си,
без да отклоняваш вниманието и да губиш зоркостта си.
В теб е изворът на силата,
думата, която лекува и премахва страха.
* * *
Промени погледа си за нещата.
Светлината, която се вдига, не осветява само пейзажа...
Тя се издига и в теб, от дълбините на духа ти.
Осъзнай дадената ти сила рано сутрин, срещу изгрева.
* * *
Пристъпите на гняв са остри стрели,
които отскачат от ръцете и изненадват стрелеца.
Воинът, който владее лъка на мъдростта,
изстрелва според волята си точно нацелени стрели,
без да се поддава на вълнението и хаотичността,
които се раждат от страха.
Превърни пристъпите на гнева в песен
на победата над самия себе си.
* * *
Да се научиш да виждаш,
значи да се научиш да използваш петте си сетива,
събрани в едно чувство,
тънко като острието на нож.
Само тогава мракът ще се разкъса
и ще се яви обедното слънце
и в този, и в другия свят.
* * *
Свободен си да действаш, да говориш и да мислиш
в единение с духа си.
Бори се със страха си
и любовта ще ти даде своята сила.
Няма друг начин, за да се събуди
светлината на духа
и да върне на човека изгубената сила.
* * *
Намери убежище в себе си,
ако искаш да помогнеш на другите.
Всички жизнени сили на вселената
се кръстосват в сърцето на човека.
* * *
Мъдростта и познанието за света
минават през умиротворения дух,
опитомил дивите коне на мисълта.
Той уталожва врявата в душата, лошите сънища,
постоянно държейки запалена лампа в себе си.
Угаси в себе си омразата и страха, които ти пречат
да напредваш свободно към себе си и към другите.
* * *
Всички сили дремят в духа ти като диаманти в мина.
Само от теб зависи да слезеш при тях с лампата на мъдростта
* * *
Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш,
да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли
и задръстванията на думите.
Съсредоточи се в сърцето си,
представи си го лъчисто,
пулсиращо в ритъма на вселената
и то ще се разтвори като цвете сутрин,
ще освободи всички ухания на душата.
Промени гледната точка спрямо самия себе си.
Ти не си само същество на усещанията,
ограничено от физическата обвивка на едно тяло.
* * *
Сътворението не принадлежи на недосегаемото минало,
а на Великото Настояще.
То е океанът от спокойствието,
блажената гора,
където еленът, мечката, ягуарът са приятели,
а противоположностите се обезсилват
и стават единна дъга от светлина.
* * *
Мъдрият е като дете на планински връх:
играе си със слънцето и бурите и се смее.
Дадени са му всички сили.
Той изобретява нов език,
приказва си с вятъра, създава нови светове,
говори със сънищата си,
подражава на птичия полет
или на тромавата меча походка.
Подиграва се на собствените си страхове.
Наблюдава чувствата и усещанията си,
както се наблюдават цветята в градина.
Обитава златен облак,
в който смъртта не прониква.
* * *
Изучи обредите на прошката,
ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя.
Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо.
Първият ден е посветен на забравата на отминалото.
На втория ден стани преди изгрев слънце
и бъди при раждането на светлината
като при раждането на нов свят.
Слей се с тази светлина и мисли с любов
за приятелите и за враговете си.
Не е необходимо да посветиш цял живот,
за да се опознаеш.
Два дни са достатъчни,
за да променят погледа ти
и да пречистят сърцето ти.
* * *
Не мисли повече за света с ума, а със сърцето си.
Освободи се от оковите на тежестта.
Стани свободен и лек.
* * *
Ти не си отделен от другите.
Обърни се към тях – научи се да гледаш
другояче света наоколо.
Мисли в хармония с всички форми на живот,
ако искаш да си щастлив,
защото си брат и сестра на всички създания.
* * *
Добротата не би била искрена, ако човек не я изпитва
и към дишащото животно, към стенещия вятър,
към никнещите растения.
Намери центъра на всички неща, които те заобикалят,
заслушай се в живота му,
в пулса му – съзвучен с тайнствения ритъм на вселената,
и ще намериш пътя към собственото си сърце.
* * *
Индианецът предпочита нежния звук на вятъра,
устремен като стрела над езерната повърхност,
мириса на самия вятър, окъпан от дъжда
или наситен с уханието на бор.
Въздухът е скъпоценен за червения човек,
защото всички го дишат -
животните, дърветата, човекът
са обединени в диханието.
* * *
Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие,
ако искаш да бъдеш щастлив.
Научи се да обичаш вселената -
от дребната буболечка до звездите в небето -
с истинско човешко вълнение,
все едно са твои близки хора.
Тогава ще усетиш наситеността
на освободената от пречки любов,
вечността ще се спусне над теб
и ще те обгърне със златни криле.
* * *
Давай онова, което искаш да получиш
и Духът на природата ще те отрупва с благодеяния
всеки ден от живота ти.
* * *
Бори се, за да станеш свободен да обичаш
без завист или тревога.
Тогава ще познаеш добротата на любовта,
която е и дух на невинността,
ведро усещане,
необятна светлина.
* * *
Отвори очите си за света като детето,
което се учудва от всичко.
Изпитвай любов и обожание към всяко създание -
от стръкчето трева до най-далечната звезда,
и ще преоткриеш древната хармония.
* * *
Да опознаваш света – значи да опознаваш самия себе си.
* * *
Разстоянието между съществата е илюзорно.
Любовта ги сближава и обгръща живота им
в единна светлина.
* * *
Сезоните на земята са и сезони на Душата и Тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.
* * *
Пази Живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите. Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.
* * *
Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни. Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени.
* * *
Погледай позата на спящата котка. Това е съвършената форма на щастието. Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди. В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.
* * *
Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя. Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.
* * *
Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата. Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието. Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.
* * *
Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си. Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там - за да си почине.
* * *
Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението. Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.
* * *
Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта. Приеми ги за два бряга на река с едно течение.
* * *
Никога няма да спрем да изучаваме Вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.
* * *
Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.
* * *
За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят. Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си. Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.
* * *
Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги. То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо. Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от света. Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и неподвижен, като в окото на циклон.
* * *
Човешкият Дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава. Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.
* * *
Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека. Тя е сърцето на твоето сърце.
* * *
Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд. Идва при онези, които искат да го постигнат.
* * *
Истината винаги е добра за казване. Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.
* * *
Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц. Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.
* * *
Бъди внимателен към тишината. Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.
* * *
Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.
* * *
Не са нужни много думи, за да кажеш истината...
* * *
Всичко на земята има своята цел, всяка болест - лекарство, което да я излекува, а всеки човек – предназначение...
* * *
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи...
* * *
През първата година от брака, младоженците се гледат един друг и преценяват, могат ли да бъдат щастливи заедно. Ако не – те се разделят и започват да си търсят нови съпрузи. Ако те бяха принудени да живеят заедно в несъгласие, ние щяхме да бъдем също толкова глупави, както и белия човек...
* * *
Не винаги врагът е враг, а приятелят – приятел...
* * *
Великият Дух е несъвършен. Той има не само светла страна, но и тъмна. И понякога тъмната страна ни дава повече знания, отколкото светлата...
* * *
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце...
* * *
Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите...
* * *
Обичай земята. Тя не ти е наследство от твоите родители, тя е твоят дълг към твоите деца. Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде уловена последната птица – едва тогава вие ще разберете, че парите не стават за ядене...
* * *
Дори и мълчанието ти може да бъде част от молитва...
* * *
Знанието е скрито във всяка вещ. Някога светът е бил библиотека...
* * *
Когато видиш, че гърмящата змия се готви за удар – бий пръв...
* * *
Този, който ляга с кучета, става с бълхи...
* * *
Има много начини да миришеш на скункс...
* * *
И мъртвата риба може да плува по течението...
* * *
Едно “вземи” е по-добре от две “ще дам”...
* * *
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие...
* * *
Не върви след мен – аз може да не те водя. Не върви пред мен – аз може да не те последвам. Иди редом до мен и ние ще бъдем едно цяло...
* * *
Очите на човек могат да кажат много повече от езика му...
* * *
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички...
* * *
Кажи ми – и аз ще забравя. Покажи ми – и аз няма да успея да запомня. Привлечи ме към участие – и аз ще разбера...
Истината е това, в което хората вярват...
* * *
Дори малката мишка има право на ярост...
* * *
“Трябва” – само да се умира...
* * *
Добрият човек вижда добри знаци...
* * *
Това, което не трябва да казваш с думи, можеш да кажеш с очи...
* * *
Родината е там, където ти е добре...
* * *
Аз страдам, когато си спомня, колко много хубави думи са изречени и колко много обещания са нарушени. В този свят твърде много говорят тези, които изобщо нямат право да говорят...
* * *
Нека моят враг да бъде силен и страшен. Ако аз го победя, няма да изпитвам срам...
* * *
Не съди човека, ако не си извървял поне две луни в неговите мокасини...