Умората превзема, постепенно се превръща в част от теб - частица от същестото човеческо; приела постепенно статута на нещо сякаш изначално неусетно става съпътстваща немощ и почти мил другар.  Чувствайки се така  изцеден  човека дири  успокоение  там дето го е намирал и по рано в мъничките неща които превръщат живота от монотомно съществувание в екстаз и възвишена или профана но така желана и търсена радост. Всъщност най ценни и достъпни са малките удоволствия - усмивка, добра дума, мъдра мисъл, приятелско поучение, хубава песен или глътка чист въздух и спомен за красиви места донесли мъничко щастие нейде в миналите времена.
И тъй, борейки се с вятърни мелници като същи испански книжен герой в неравния бой с хаоса в действията и битето си попаднах на едно от онези простички американски поучения. Те обикалят Нета като глупави верижни писма но в повечето от тях има частици мъдрост. Запазил съм това защото ми се е понравило. Може да е помогнало. Сега реших да го сложа тук, за да ми бъде по лесно да го открия когато имам нужда от него.
Благодаря на прочелите това и на добър час:)
---
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.