Тъмни облаци се тътрят по небето...отново

Писна ми от чадъра в чантата ми и от калните пръски по дрехите ми

Писна ми от миризмата на тиня, която вече повече от месец се носи из София ( а помните ли онази другата смрад...на контейнери...)

Писна ми слънцето да се срамува да се покаже... или когато му падне пердето и реши да пържи наред всичко що мърда по земята...

Писна ми от главоболия

...от простотия

.. от ментета

..от особени оригинали

...от стада

..от овчари с позлатени геги

...от огради

..от пустини

...от изроди

.. от безсъние

... от чужди проблеми

.. и от моите собствени

... от собствени мисли

...и от мен самата...