Виждам те в капещите ледени късове, сред полета от топящи се
ледени кралици..
Красотата е преходна,
кралиците също, само дамата в червено танцува в очите ти.
Само тя не се
променя, дори когато сме само аз и ти, дори тогава не би могло да бъде иначе..
и мигът и истината и всичко.. всичко е толкова прекрасно.
Погледни само как
изглеждаш тази вечер, погледни как нощта те кара да си изключителен, погледни в
бляскавата ми усмивка и почувствай как дори кожата се смъква от гърба ти и ти
ставаш лек като перце, политаш и се превръщаш в ситни капчици пара..
Да това сме ние,
красотата става част от нас..
Никога няма да забравя
как изглеждаш тази вечер..
Не, никога няма да
забравя, дори всяка от топящите се ледени кралици да ме целуне, дори и преходността
да ме докосне..
Ще знам, че теб не
може да те докосне.
-
защото ти съществуваш като чувство,
-
като необятно Море, което кожата не може да задържи,
-
съществуваш като Космос,
-
като Дъжд от стопени и покорени ледени кралици.
Вълшебна е.. тя.. Дъгата..
Кара ме да заплача с
жълти, оранжеви, сини, червени и зелени сълзи.
Кара ме да подскоча
по-високо от сърцето си.
Кара ме да изтуптявам
последната си капка кръв и да я влея в теб, химера непозната..
Препускат, отново
препускат ветровете и ме засмукват.
- както питон поглъща
жертвата си.
- както питон се храни
с нея цяла година..
Вълшебството го
няма..
Аз съм жертва в
корема на питон,
-
на питон, който топящи се ледени кралици не могат да
стопят,
-
питон, който от години се храни с мен и никога не ме
дояжда, винаги оставя
частица от мен да се възпроизведе
отново и отново.
И аз.. аз не мога да изчезна..
Ставам вечен, вечна вечно!
Дори не помня какво съм.
Само знам, че.. ме глозгат, дори
болката не чувствам.
Постоях на своите върхове, подишах истинските
ветрове, полетях с тях докато им омръзнах и се превърнах във всмуканото нещо в
тях…
Онова безполовото, в чието замряло
съзнание избликват думи като дъга, ледени кралици и необятно море…