Е, отмина и той, поредния тежък, изморителен и "мръсен" ден, работен. След края му се чувствам изтискана като през цитрус пресите, дето продавам. Даже изнасилена.... Скапана работа, а докога ще я карам така не знам. Всяка вечер работното време трябва да приключи нормално, ама не, както казва колежката, това си е само официалната версия. Ама какво да правиш безсилен си, като не ти харесва, се махай, ама като подадеш молбата, защо си тръгваш, не ти ли харесва?!
И докато отидеш за така вкусното и бързо китайско и до супера, то стана за "Лека нощ, деца", малко на пц-то да драснеш някой ред с по-близък приятел и ноща си отива, а утре пак... Гаврене, мятане, обиждане, нерви, ама какво да го правиш - живот.
Добре че поне открих едно симпатично радио на един бивш колега, та да ми нахвърли някой и друг мил спомен за миналото, което така много ми липсва, та дори то да си имаше и лошите страни.
И както обичам да завършвам, откакто пиша тук...
...до утре!