Здравейте, името ми е Данаил и съм на 28 години. Тъй като малко трудно мога да се опиша сам себе си предпочитам да публикувам биографията, която преди време написа за мен най-близкият ми човек:

Съдбата ( с помощта на мама Руми разбира се ) го показва на бял свят на 17 април 1978г. в град Шумен. Борейки се за първа глътка въздух под знака ОВЕН и до ден днешен продължава да се бори с несгодите в живота. Бурно детство ! Като всяко дете и за него са присъщи белите в "голям" мащаб разбира се. Но раздялата на родителите му го превръща от малък в отговорна личност, носеща тежкото бреме на раменете да се грижи за две прекрасни жени - мама и Чочко. Така в тези сурови условия се изгражда самоличността му. Всеотдаен, съвестен, грижовен, мил и ....с една дума порядъчен мъж. Суетата и любопитството не са му в кръвта, но ще излъжа, ако кажа че са му чужди. За почти всички е суров и намръщен човек, но това най-много зависи и от компанията, в която се намира. Накратко - той е просто Дани. Другите му имена са Дидо, Дънди, Килър. Но обръщението Дани направо го разтапя. Моля , не злоупотребявайте с това !!!

Интересите му са широки. Книгите са сред първите от тях. Любознателността му от малък днес вече е прерастнала в една "скромна" библиотека помещаваща се в неголямото им жилище, чиято врата е широко отворена за всички приятели и близки. Този гостоприемен дом е и неговото работно място. Понастоящем работи самостоятелно. Така може да го видите в действие, в неговата стихия. Вмешателството в неговия творчески процес е именно и главната причина за скорошното му напускане от първата работа. От втората фирма, в която може би се задържа прекалено много време го прогонва липсата на организация, ежедневните неуредици, нелоялното отношение към личността му на съвестен служител и най-вече многобройните му задължения несъответсващи на заплащането. Взимайки не само опит, но и най –вече поука започва самостоятелно да разработва проекти. Всеки завършен проект го кара да изпитва задоволство и да започва новия с още по-голям хъс. Времето си за почивка използва гледайки някой филм или разучавайки нова игра. А някой път просто само слуша музика говорейки с любимите си хора. Нежни балади смутени от по-тежка музика в зависимост от настроението му. Но най-много му допадат разходките из горите и лозята. Това е неговият пристан за уединение и размисъл. Друг път пък може и да го видите как профучава набързо с колелото си по малките и тесни пътеки на околността. Ако топлата нощ не го завари в лозята отпочивайки след дългата разходка до бабини може да го засечете в ICQ или близкия китайски ресторант похапвайки с приятели на сладка приказка. Почти еднообразния му живот в Шумен някой път бива смутен от кратки или дълги пътувания из България по работа или просто за удоволствие, за да се види с многобройните си приятели.