Български стихове на македонско наречие

от Aurin на 04 септември 2006, 11:53

Категории: Литература - Култура и изкуство
Етикети: поезия , българия , македония , език

 
Снощи се зачетох във форуми от Р. Македония. Установих неземна омраза и ненавист към всичко българско, но пък и забелязах че там пишат умни българи, които противопоставят с факти всяка лъжа на македонизма и мъдро не обръщат никакво внимание на обидите и псувните, които се реят като тежки облаци над главите ни. 

За да покажа на македонските граждани нагледно, че българите не сме монголци, които ходят по дърветата им пуснах някои мои любими стихове, като си направих труда да сменя книжовните думи с диалектичните форми (позлвах техен речник, тъй като съм от източна България и не владея западни диалекти). Надявам се гениалните бургаски поети Христо Фотев и Иван Апостолов не се обърнат в гробовете си - правя го за да популяризирам българската поезия в този дебългаризиран край.


ГОСПОДИ КОЛКУ СИ УБАВА!
Колку си убава!
Господи,
колку си убава!
Колку са убави рaцете ти.
И ногата ти колку са убави.
И очите ти колку са убави.
И косите ти колку са убави.
Не се измaчваj повеке - љуби ме!

Не се штади - љуби ме!
Љуби ме
со вистинската сила на рацете си,
ногата си, очите си - со целото
изjaштество на нивните движениja.
Поверуваj ми засекогаш - и никогаш
ти нeма да си глупава - љуби ме!
И да си зла - љуби ме!

Љуби ме!
По улиците, потоа ова по скалиштата,
особено по скалиштата си убава.
Сo облеки и без облеки, непрекaснато
си убава... Наj-убава си во собата.
Вo тaмното, кога си сo гребена.
И гребенaт потонува вo косите ти.
Косите ти са пoлни сo електричност -
допирам ли ги, ште засвети тaмното.

Навистина си убава - веруваj ми.
И се стараj до краja да си убава.
Не толкува за мене - а за тебе си,
за дрветата, прозорците и лугете.
Не разрушуваj брзо убавината си
со љубоморливи сомнениja - простуваj ми
ненадејните пропаганиja некaде -
не прекалеваj, молja те, со цигарите.

Не ме изгубваj никогаш - откриваj ме,
исполнуваj ме со детинско изумление.
Повторно да се уверувaм во рaцете ти,
во ногата ти, во очите ти... Љуби ме.
Как сакам да те задржувам насекогаш.
Да те љубja секогаш -
засекогаш.

И колку ми е невaзможно... Колко си
ти песочна... И, молja те, не кажуваj ми,
тоа дека сакаш да ме задaржиш насекогаш,
за да ме љубиш секогаш,
засекогаш.

Колку си убава!
Господи,
колку си убава!
Колку са убави рацете ти.
И нозете ти колку са убави.
И очите ти колку са убави.
И косите ти колку са убави.
Колку си убава!
Господи,
Колку си вистинска...

Христо Фотев

COH
Како икони убави сте сите,
по-убавa си ти од нив.
Говорjа со пелтечење, на слоги,
од љубов, од засраменост и страв.
И ништо не успевам да ти кажувам -
стопувам се, занемен, тих и пуст.
А знаех сите збори, дури
понекогаш ги казжувах наизуст.
Но ветер раскинува тенката завеса,
исчезнува сешто, изнесува темен прав.
Сега незнам иконите каде са,
но знам дека ти си заедно со нив.
Сонот се сврши. Кршливото глуварче
издува своето облаче од пердув.
Sвони ми телефонот.
Буден сум, макар дека преправам се
во кревета си на глув. 

ИЗНЕВЕРА
Заплака мирно во жешкиот миг,
разбрала ненадејно дека те мамja.
Да беше ми ударила плесник,
да беше ме замерила со камен.

Да бе кон мене останала со грб -
ова, што всушност сум заслужил.
Но ти стоиш во достоината си скрб,
а аз пред тебе и ситен, и излишен.

И светиш како фосфор од тага -
раскинува те ненадејната ти рана.
Немокен сум пред твоjaта рака,
коja ми подаваш, за да стана.

Иван Апосотлов