Реших да си сменя работата - конкурс, одобрение, назначение. Новата ми работа е интересна, всичко е ново, т.е. досега не е работено с този продукт във фирмата - истинско предизвикателство! И аз не познавам продукта, но се ровя, чета искам да го опозная възможно най-добре. Дотук всичко е както ми се е искало. Началника - и с него потръгва добре, разбираме се, работим в екип -колегите точни- уаууу щастливка! Паднах си на пъпа направо! Всички екстри :) Е да, ама не! В един момент отношението началник-подчинен се завърта на 180 градуса, причина единствена няма, вероятно  комплексно. Става нетърпимо. Мисълта за предстоящия работен ден в такава обстановка, ме изнервяше преди да стигна до работното си място.
Първосигнално- не си помислих, че трябва да бягам от тук, не ми се жертваше интересната работа, която имах. Все пак големи хора сме, по-добре да се изчака, ще се опознаем и нещата ще си дойдат на място.
Второсигнално- изчакването се проточи, явно оптимизма ми е бил  повече отколкото предполагам, че разполагам. Но си е все така нетърпимо и изнервящо.
Още 100 грама търпение - намерих го от някъде. В момента в който бях убедена, че трябва да напусна вече, даже на интервю за друга работа бях. Странно, нещата отново се завъртяха на 180 градуса. Всичко се успокои и не ми е неприятно да тръгна към работата си, но ми остана едно на ум, което все още ме подгризва и ме държи нащрек.
Сега се чудя на кое да вярвам, че началника ми е променил политиката си на управление, или това са моментни състояния и ще има пак такива обръщания на 180?
Определено в такава ситуация не съм изпадала, а трудовия ми стаж, никак, ама никак не е малко на години :)
Та колко лесно човек би могъл да загуби, нещо за което си е дал труд да постигне? Търпение, позитивно мислене, винаги ????