Есенцията на живота е в миговете на силна емоция. Моментът, в който си срещнал огнените очи на любимия си, засрамен си свел поглед пред подигравките на врага си или уплашен си се престорил, че не забелязваш сълзите в очите на близък човек, отлитат бързо, ала траят вечно. Те са като бодване от игла – сепват те и те изкарват от летаргията или разсейват скуката. Ала един ден, стоейки сам усещаш как хиляди игли са се забили в сърцето ти и болката не ти позволява да си вземеш дъх, прави те неспособен да обичаш. И тогава разбираш, че трябва да уловиш този миг. Да си винаги нащрек, готов за действие. Да търсиш този миг, който може би ще осмисли живота ти.
Разтапящата усмивка, която пращаш на любимия си, безстрашният поглед, с който изненадваш врага си и откровеният разговор с наранения ти близък озаряват душата ти. И се усмихваш под мустак часове наред дори да присъстваш на най-скучното парти или катастрофална вечеря в живота си.