За да се отървете от натрапниците обаче ще ви е необходима твърдост и безкомпромисност. За решилият да мисли, ситуациите започват да възникват постоянно. за мислещият понятието скука и твърдението - нямам какво да правя, не съществуват. Това са оправданията на мързеливия. Всяка ситуация може да бъде и атака и тест едновременно. Всяка ситуация ми помага да видя ограниченията си, да подобря мисленето си, да видя до къде съм стигнал и какви са ми възможностите в момента.
   От тази гледна точка всяка ситуация, в която участвам съм я предизвикал по един или друг начин аз, а също и желанието да участвам в нея си е мое.
   Разликата между започналия да мисли самостоятелно и немислещият е почти незабележима и границата е много тънка. Умът на немислещият е програмиран да се управлява от външни фактори. Възникването на едно събитие стартира дадена програма за реакция. Ако програмата засече дадена реплика, тя ще възпроизведе тази, която е записана да възпроизведе в съответствие с възприетата, и само нея, а не някоя друга. Това важи за всички видове действия, програмирани да се възпроизведат, в съответствие на отчетеното от програмирания ум в ситуацията.
   При започването да се мисли самостоятелно, нещата не стават особено различни. Тук разликата е в това, че същите програми за мислене ги стартира самият човек, а не външните фактори и програмите за стартиране на програми. И това продължава доста време, което може да доведе до отчаяние. Мисленето става чрез програми за мислене, тоест чрез посредници. Това ще го нарека сложно мислене. Тези програми са от различни видове - за възприемане, за обмисляне, за опазване или съхранение, за действие...
   Но въпреки всичко това, налице са първите успехи - започнали сме да упражняваме контрол върху управлението на ума. Но за да мислим чисто, без посредници, и да управляваме напълно ума си, е необходимо да започнем да отстраняваме програмите или посредниците, да опростяваме мисленето си, да разчистваме ума си от излишното...