Туй, дето го пиша, не е плод (нито не плод) на клуб "Евала", нито пък е по повод трагичния факт, че циганката дето ни 'фали е 'фърлила фира.

Просто си направих труда - за таз работа ми помогна доста и екипът на фирмата - да изръшкаме всичката конкуренция из бг-нет пространството.

И изводът е суров, строг и справедлив. Ний се, братя, ний сме.

Ако в общност "Предложения" да са сипе огън и жупел.

Но, както е казал поетът (e, не съвсем - тук ке е копроцукция на дедо Вазов и The Maker):

О, Бглог! 

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;

Нека. Но ний знаем, че макар и бавно
веке свети нещо ново, нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх интернета,
що небето синьо крепи с раменете,
издига се един див, чутовен връх,
покрит и с блогове и с кървав мъх

В нета има един сайт,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда ще грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

Ясно е името, пичове и пички
БГлог - радост за всички!