Тежък,  сив соц е полегнал  върху индустриалния пейзаж на големия град. Бариерите, табелите, сградите - всичко е застинало като бомбирал чернобилски реактор. Само шосето се е понагърчило  от жегите, щото не хваща ред до него, та електрокарите, гордостта на социндустрията,  подскачат  като на мотокрос, та току разпилеят някоя соцпалета, пълна със социндустрия в същите соцкутии, тенекии и прочие.. И столът от соца е  ударен от неутронна бомба и сега е като в Припят - убийствена картина на запустение. Чорбаджията - мутра на средна възраст, няма пари за такива глезотии - трябва да се реинвестира, да се върти капитала и да носи принадена стойност. Заплатите, точно като при соца,  та само  текучеството  е модерното явление.  

Чуква пладне и от цеховете започват провлачено да се носят хора, облечени в работно облекло, които  се отправят към лавката. Менюто е няколко вида вафли, баници - със сирене и кайма, сандвичи с кебапчета и пици – тоест, нещо, което  е толкова пица, колкото аз съм Ориана Фалачи - знаете кво се продава по  лавките. Излъгах за соца - няма ги  лозунгите   ипортретите на ударниците. И има кафе автомат, за алтернатива на нещото, което се продава за двайсет стотинки, и което зевзеци наричат„нощно кафе"*.

-Саше - за мен един тутманик!

-За мен сандвич с кашкавал! За мен баничка, а, зех си и едно пиене!(самообслужил се с малко дерби от хладилната витрина )

Сашето не си дава много зор - младо момче с щръкнала коса, като Пламен Пътов, тегаво слага хлебчетата в тостерите. В малката заводска лавка става задушевно - виждаш се с тоз-оня - половината завод, докато си вземеш тестяната изненада. Аконямаш кинти - но проблем, на рабоша  и на заплатата..Другата половина, току що оправена, се препича на пейките вградината, зяпа и одумва мерцедесите на боса, паркирани срещу тях и досами техните таралясници, и лениво пуши, гаче ли –аха-ще заспи..Трети, по паралии, от заводската аристокрация, или по претенциозни, си правят труда да отидат до близкото барче,  което е на триста метра.

Там попадаш  на друга планета.  Дървената конструкция от две одаи  е напоена със специфичен мирис и атмосфера. В едната одая , на груби  дървени маси,  работни мъже лющят бири и маат чорби и готвени манджи. В другата одая се е извила есовидна опашка, а пъргави  запазени каки,  с опънати по тях джинси, прибират кинтите, вземат купи и чинии от шублера и ги стоварват пред жадните, с помътнели погледи  и гладни бачкатори.

-Три пъти боб с наденица! - се провиква като  пехотен генерал през гишето  на подводничарите от екипа оправната  кака

-Шкембе и зеле със свинско!

Специалитетът и най-харчено ядене , освен чорбите, е бобът с добавка. Примерно две-три кебапчета, една-две македонски наденички. За разкарване - задължително бира! Всички видове!

 Борис Дали  деликатно припява като Мики Ефремович - за дижестив.

Ох, бабачкоо, глади се по буржоазията задесертил с две бири, чорбица и бобец с мръвка космат автомонтьор,  от някой от безбройните сервизи  наоколо. Ся шаа му ударя една дрямка-провлачено му импонира младо момче в гащеризон и модерен пиърсинг...

*При соца кафето не беше робуста и арабика, а дневно и нощно. С интимната мисъл по-силно, или по-слабо. Дневното биваше каквото са доставили по външнотърговска линия от Билкокооп, а нощното -  твърдо виетнамско.