Клоните в боровата гора се поклащаха зловещо от зимния вятър, докато силуетите на кръчмаря и на прасарите теглеха морно двеста килограмовото диво прасе и елхата.
 - Дайте да ги вържем за теглича и да ги изтеглим доде пътя. Оттам, чини ми се, по – лесно ще е! – заразсъждава Гьорето, леко запъхтян. Петьо и Тош си бяха поделили елхата, а на него бяха оставили да тегли шопара.
 
- Дип, дума да не става, Гьоре! Марчето е за фина работа! Туй да не е твойта лада, дето я лашкаш по нивята! – ядосано измърмори Петьо и приклекна морно, като се подпря на коленете си. Дайте по една цигарка да запалим и ще го измислим, мамка му и прасе!
 Тош извади един полу – мокър пакет Арда качак и тримата запушиха, размишлявайки. „Трябва някак да накарам Гьорето да вземем ладата, или талигата на Тош. Ако Пена разбере, че сме теглили шопара с москвича, лошо ми се пише!“ – мислеше си негласно кръчмаря. В този момент от черния път се чу шум от мотор и след малко два фара се залутаха в тъмнината. Уплашеният Петьо с мъка позна волгата на горския, която бавно се приближаваше към тях.
 - Бързо да скрием елхата и глигана, преди Басьо да ни е видял! – прошепна Петьо и тримата заразравяха снега, като се опитваха да покрият елхата и прасето под него. Уви, последното, което успяха да сторят, преди фаровете да ги осветят бе да се изправят смутено пред шопара и елхата и да се опитат да ги скрият с едрите си тела.
 - Юбредебре! – заразвика се Басьо, още преди да е разпознал тримата и бавно запристъпя към тях. – Що чините тука нощес? – заразпитва той, като клепаше все още на парцали и внимателно оглеждаше присъстващите и нагласяше чифтето си.
 -  Ами, харно, Басьо! Добра вечер! – заекващо проговори пръв чичо Петьо. – Ние на разходка малко. Да глътнем малко чист въздух, че тая парцуца...
 - Погледите ни замъти! – включиха се в един глас и прасарите като се допряха един до друг още по – плътно и изградиха мощна преграда,зад която не се видеше нищо.
 - А тия следи зад вас кви са? – с интерес заразпитва Басьо, като се опитваше да надникне зад тях, но не успяваше, защото прасарите и кръчмаря фино се преместваха и смаляваха ъгъла... – Дървяата да не сте секли? – попита вече директно Басьо, като изгледа Петьо кръвнишки и зареди чифтето.
 - Ами, дървяата ще сечем!? – хладнокръвно се заопитва да замаже положението Петьо, като вече разбираше, че никак няма да е лесно да убедят горския в невинността си. – Що елхи имаше по пазаря, Пена и Паца два дни избираха подходяща за кръчмата! И Винчето, от Францата играчки е донесла, та ще ти сечем гората, Басьо! От не додеш, по една ракия да гаврътнем в кръчмата, за здраве?! Фроска цял капон изнася, като тия дет по пайнера ги дават!
 - От не додеш, верно... – на път беше да замаже поредната лъжа Гьорето, когато от волгата на Басьо някой се развика :
 -  Басьооо! Кешки ега цяла вечер трябва да те чакам! Айде бързо да довадяш, че мама Ленче кървавица е заприготвяла дома! – изкомандва пискливият глас на Линчето от Поибрене...