Светът се държи на тънки, невидими, фини "свети крепки". Или по-точно не светът, а настоящата цивилизация на предполагаемо-очакваемо разумния биовид, който смята, че е доминантен в случая на ситуациите.

Разбира се, малцина забелязват какво се случва, или изобщо обръщат внимание, докато или препускат в заслепено-еуфоричната въртележка на "прогреса" или целеустремено просто препускат без дори да имат нужната адекватност на къде са се запътили или въобще накъде води цялото това препускане - по-скоро са запленено-опиянени в интоксикиращата прехласнатост на биохимичната буря от адреналини, ендорфини и допамини като ефект от скоростта. По-важното им е да препускат, да се състезават, надбягват, конкурират, доминират и игнорират, отколкото какво точно, конкретно и детайлно се случва наоколо. Не само визията е размазана от високата скорост, но и сетивата са притъпени от индуцираната биохимична временна екстатичност.

Защо да ти пука за екосистемите, след като "природата" е нещо "там някъде навън"; защо да ти пука, че няколкостотин милиона от собствените ти съпланетянски братя и сестри не просто често си лягат гладни, но и страдат през по-голямата част, ако ли не и целия си живот от недохранване и болести. Защо да ти пука, че някъде там вилнеят все по-свирепи урагани от все по-неконтролируемия климант, че някъде някой там го заливат внезапни наводнения и порои, срутвания, свлачища и суши. Защо да ти пука, че някъде там все по-често изригват вулкани, че опустошителни и безмилостни трусове в рамките на секунди преобръщат целият нечий свят или с главата наопаки, или просто приключвайки го жестоко...Защо да ти пука, че някъде тълпи, прокудени от военни конфликти напират на портите; защо да ти пука, че някъде малки деца могат да боравят с АК-47, но не и с четка, ни писалка; и защо да ти пука, че някъде пак там военни конфликти са част от нечие ежедневие, и е по-лесно да не им обръщаш особено внимание, защото инак дори няма да можеш да маркираш и отбележиш акуратно и точно всички активни горещи точки на картата.

Защо да ти пука, след като е по-важно кой какво е казал във фейсбук; защо да ти пука, след като всичко привидно ти е наред, докато също така препускаш, трансирано вглъбен да търкаш с пръсти в "умното" си устройство и да следиш изумително важния житейски път на някоя забележителна звезда, в чийто празен като космически вакуум душевен мир свисти и кънти една студена суета, засмукала и твоето внимание, приковала и твоя свят в своята собствена безсмислена празнота.

Защо да ти пука, след като не просто можеш да наситиш нуждите си, но и да живееш презадоволено, капризно и безгрижно, безгранично охолно и не просто да не знаеш, но и да не искаш да се информираш за нечие чуждо страдание.

То е някъде там. Навън. Навън като природата, навън като атмосферата, климата, световните процеси. Навън като всичко ей там. Просто навън. И не те касае.

Не те касае, да, заради това, че се крепи на едните свети крепки.

Какво ще правиш, когато те се скъсат ?!